Около 20 години след последната част от поредицата японската екшън-серия „Онимуша“ празнува дългоочакваното си завръщане с „Way of the Sword“. Йеско вече имаше възможност да я изпробва и смята, че рядко разбиването на демони е било по-забавно, отколкото тук.
Септември тази година изобилства от висококачествени игри, тъй като почти никой издател не иска да рискува да попадне под колелата на „GTA-хип-влака“ през есента. Който може да си го позволи, изнася датата по-рано. Така постъпва и Capcom с „Onimusha: Way of the Sword“; премиерата на екшън-приключението наскоро беше преместена за началото на септември.
Малко преди gamescom японският издател беше на гости в редакцията на GameStar, за да ни представи своята програма за предстоящото изложение. Като експерт по Япония ми се падна да докажа уменията си с катана и да проверя какво крие завръщането на ветеранската поредица за разкъсване на враговете.
Предизвикателството на колегата Фил: прохождане без смърт. Ако успея да поваля тримата босове и да стигна до края на демото, без да умра, той ще се погрижи за следващото зареждане на чекмеджето с бонбони. Така че залогът беше голям.
Всъщност не умрях – поне при последните два боса от демото. Смятам, че това се брои.
Отказ от отговорност:Capcom ни гостува с около 2-часова демо версия за PS5 Pro, която не можехме да записваме свободно. Показаните изображения бяха предоставени от Capcom. Общият обяд в рамките на срещата беше поет от Capcom. Разбира се, това няма никакво влияние върху нашето редакционно отразяване.
Без ваканционна обстановка
Но нека започнем от самото начало. „Onimusha: Way of the Sword“ е най-новата част от една дългогодишна, но прекъсната преди 20 години екшън поредица на Capcom. В поредицата винаги влизам в ролята на известен японски майстор на меча – в най-новата част съм легендарният дуелист Миямото Мусаши, за когото се казва, че е непобеден в 62 битки.
„Way of the Sword“ се развива по време на ранния период Едо в бившата столица Киото, чийто блясък обаче е силно пострадал от векове на войни. Вместо това мрачна поквара обхваща столицата: вратите към ада са се отворили иулиците са превзети от демоничните генма.
Как и защо – това трябва да разбера в хода на играта. Ясно е обаче, че аз съм единственият, който може да се противопостави на демоните, защото в началото на играта една мистериозна сила ми е дала ръкавица „Они“. С нея събирам душите на победените демони и по този начин усвоявам техните свръхестествени способности.
Смъртоносно бърз танц с мечове
Битките срещу порожденията на ада винаги са били на преден план в Onimusha (на български приблизително „Воин на демоните“). Генма се появяват във всевъзможни форми – от лакоми и слюноотделящи орки до подскачащи глави, тук наистина има някои странности.
Срещам се с Генма с типичната за жанра комбинация от удари с меч, прецизни парирания и добре синхронизирани маневри за избягване – освен това Мусаши може да отклонява ударите на противника, което изчерпва значително издръжливостта на враговете. Основната схема от червени и сини атаки обаче е добре позната; битките протичат чудесно плавно и убедително пресъздават смъртоносната бързина на самурайските мечове.
С мрачната си фентъзи версия на древно Япония новата игра „Онимуша“ визуално силно напомня на „Секиро: Сенките умират два пъти“. Заглавието на Capcom обаче е значително по-щадящо от своя братовчед от FromSoftware. Вместо безкомпромисно „Soulslike“ тук имам работа по-скоро с „Lite“ вариант; повечето противници повалям без усилие.
Прецизното синхронизиране обаче все пак е важно, защотоударите на босовете са мощни. Който пропусне да парира или се претърколи настрани твърде късно, бързо се озовава с лицето на земята – нещо, което със сигурност не ми се случи при първия бос в демото, ъъъ… Е, добре, добре, може би все пак. Но ще го припиша на факта, че все още не бях свикнал с управлението. След това обаче всичко вървеше като по масло и може да се каже, че успях да завърша играта без нито една смърт.
Тактика и околна среда
Между другото, не е достатъчно просто да изчерпваш лентата за живот и издръжливост на противника. По време на битката трябва да се грижа редовно да събирам с ръкавицата си падащите души „Генма“ в околността – те, наред с другото, възстановяват издръжливостта и здравето ми, но също така ми дават точки за умения. Някои босове обаче също се възползват от душите и се лекуват по време на битките.По този начин дуелите придобиват тактически елемент.
Леки пъзели
Вторият стълб на геймплея в Onimusha, освен битките, са загадките. В старото Япония рядко мога просто така да марширувам към целта; често пъти пътят е препречен от препятствия. Понякога трябва да преместя голям куб, понякога да съборя няколко камъка с прецизна стрела, а понякога да събера няколко избягали каменни Буди.
Като цяло обаче пъзелите не са твърде сложни и с малко ум се решават бързо. В „Way of the Sword“ те служат по-скоро катоприятно разнообразие между биткитеи заемат значително по-малко място, отколкото в други заглавия на Capcom като„Resident Evil: Requiem“или„Pragmata“.
Освен това играта е доста линейна; рано или късно разбирам накъде трябва да вървя, дори и без карта. Чрез решаването на загадки и побеждаването на босове постепенно напредвам през различните, свързани помежду си зони на Киото и очиствам столицата от демоничната поквара.
Техника и графика
Техническото изпълнение на играта изглежда успешно, поне съдейки по демото. Way of the Sword остава на PS5 Pro приятно плавно и без забавяния дори в забързани битки с няколко противници. Как стоят нещата с версията за PC обаче, ще мога да преценя едва при излизането на играта; по време на тестовата сесия Capcom разполагаше само с версията за PlayStation.
Визуалното оформление на играта обаче предизвиква смесени чувства. Началото на демото в сюрреалистичното измерение на Они ме очарова с фантастичния си вид. Парещите скални блокове със златните си жилки напомнят японски порцелан, поправен по метода „кинцуги“ (с злато и лаково лепило); пътеките са оградени от порутени тории на светилища и каменни фенери.
В други зони обаче би могло да има малко повече цвят. Засегнатите от разпад райони на Киото потъват в малко привлекателно сиво-кафяво, което не предизвиква непременно желание за следващата ваканция в Япония. А в действителност храмовете и светилищата на Киото са известни, наред с другото, с ярките си цветове.
Въпреки това по време на демото видях само около два часа от кампанията на новия „Онимуша“. Как изглежда останалата част от играта, към момента просто не знам. Поне що се отнася до производителността, тя не би трябвало да бъде пречка. Защото в основната си дисциплина – мечовите битки – „Онимуша“ вече се представя изключително добре визуално.
Заключение на редакцията
С „Onimusha: Way of the Sword“ Capcom отново изважда от витрината един от най-старите си мечове. И наистина, дори след 20 години той все още е остър. Благодарение на нововъведенията в системата с душите „Onimusha“ все още изглежда свежа дори след всички тези години. Динамичните битки са удоволствие за окото; успешната комбинация от по-лесни орди от противници, които да избиеш, и безмилостни босове мотивира в дългосрочен план и ми дава усещането, че съм истински самурай
Дали историята може да заинтригува, обаче, е съвсем друг въпрос. В демото ми се хвърлят в ушите куп имена от японската история, които, макар и да привличат вниманието ми като познавач, на повечето играчи вероятно изобщо няма да им пука за тези подробности. Също така техническите характеристики на PC версията и на места все още неясната графика засега все още будят въпроси.
Новата „Онимуша“ обаче вече разполага с правилните съставки за една изключително добра игра за самураи – и това е така, защото неволно носещият ръкавица Миямото Мусахи е просто изключително симпатичен герой благодарение на сухия си хумор.
