Тест на „The Witcher 3 Remastered“ – почти перфектно преиздание, което поставя на колене всеки компютър

В подготовка за „Songs of the Past“ хитовата ролева игра получава обширно техническо обновяване. Тестът показва: „The Witcher 3“ все още е отлична, но дори и в ремастерираната версия не успява да се отърве от всичките си слабости.

Кралят на жанра на ролевите игри се завръща! При излизането си през 2015 г. The Witcher 3: Wild Hunt събра рекордни оценки в международната преса. Благодарение на ъпдейта за следващото поколение от 2022 г. последното досега приключение на вещица Гералт се радва на оценка 94 – една от най-високите в историята на GameStar. В очите на много фенове – а също и на нашия автор Йеско – „The Witcher 3“ е една от най-добрите видеоигри на всички времена.

Сега, 11 години по-късно, разработчикът CD Projekt иска да подготви играта за още едно DLC и дари третата част от поредицата с мащабен ремастър. Отговорност за това носи унгарският екип на Yigsoft, съставен от много бивши модъри на „Вещица“. Но как точно се прави една от най-добрите ролеви игри в света още по-добра?

Новото издание подобрява, наред с другото, графиката, бойната система и системата за умения на „The Witcher 3“ и доусъвършенства много малки детайли. Но най-хубавото е, че не трябва да плащате нито една новиградска корона за това – актуализацията до ремастерираната версия е напълно безплатна за всички притежатели на „The Witcher 3“. Двете досегашни разширения „Hearts of Stone“ и „Blood and Wine“ се предлагат безплатно като бонус.

Новата Complete Edition вече трябва да е налична във вашите библиотеки в Steam и GOG; на 29 септември тя автоматично ще бъде заменена с ремастерираната версия.

Гералт, Цири и компания

Настоящият ремастър на „Вещицата“ се представя преди всичко като визуално подобрение на основната игра с няколко леки промени в геймплея по отношение на битките, системата за умения и управлението. От друга страна, това не променя нищо в и без това отличното сюжетно развитие на „Вещица 3“. Все още сте в ролята на ловеца на чудовища Гералт, търсещ осиновената си дъщеря Цири, вземате трудни морални решения и кръстосвате мечовете си с конниците на Дивото преследване.

За да се насладите на изцяло нова история, ще трябва да изчакате до 2027 г.; тогава с „Songs of the Past“ ще излезе окончателният финал на приключенията на Гералт. Много удобно: ако все още имате стари запаметени игри, можете безпроблемно да ги пренесете в ремастера – дори съвсем старите запаметени игри от 2015 г. все още работят. Не е задължително да започвате отначало в новото издание. Защо обаче все пак може да има смисъл да го направите, ще разберете след малко.

И в игровия свят всичко си остава както преди: всяка област притежава точно същия чар, както в оригиналната основна игра: Велен е мрачен и безрадостен, Скелиге – суров и прекрасен, Тусен – топъл и приветлив, с средиземноморски дух.

„Вещицата“ в най-красивата си форма досега

И с това стигаме до новостите. Още на пръв поглед прави впечатление колко красива е „Вещицата 3“ дори и след 11 години. Още при излизането си играта беше визуално зашеметяваща – и това остава така и с ремастера. Текстури с по-висока резолюция, по-гъста растителност, като цяло по-ясна, макар и леко обезцветена картина: тук графиката е била сериозно подобрена, за да се издигне играта до технически съвременно ниво.

Това, че между ремастера и ъпдейта за следващото поколение от 2022 г. има още един значителен скок в графиката, се забелязва най-вече, когато двете версии на играта се сравнят една до друга. Само от спомена си не бих могъл да го кажа – в съзнанието ми „The Witcher 3“ винаги е изглеждала фантастично.

Това, което обаче се забелязва ясно в ремастера, е поддръжката на усъвършенствани технологии за рей-трейсинг и път-трейсинг, благодарение на които светлинните отражения и отраженията в повърхностите могат да се изчисляват по-добре. Това обаче има висока цена по отношение на производителността. При активиран път-трейсинг честотата на кадрите понякога спада с 60 процента.

Без компенсиране чрез Frame Generation тя се задържа около 45 FPS с периодични забавяния при RTX 4070 Ti и 32 GB RAM. За тези, които искат да използват Pathtracing, изключително мощна графична карта и Frame Generation са практически задължителни.

1 of 2

Все пак се забелязва, че играта първоначално не е била разработена за пактрейсинг. Именно в откритите пространства осветлението е наистина атмосферично и представлява истински напредък спрямо оригинала. Вътрешните помещения с един-единствен източник на светлина обаче често са прекалено тъмни. Фонът и обзавеждането изчезват напълно в сянка, поради което като цяло можем да препоръчаме използването на пактрейсинг само с известни ограничения.

Най-доброто съотношение между производителност и графика на PC в момента предлага режимът „Raytracing“ с „Raytraced Reflections“.

На Switch 2 ремастърът работи подобно на „Cyberpunk 2077“ – с 30 FPS при телевизори с 60 херца и 40 FPS при телевизори с 120 херца. Тези 40 кадъра обаче не винаги могат да се поддържат, особено в оживени райони като Новиград. Освен това при пряко сравнение картината изглежда неясна. Към момента не можем да кажем нищо за техническото състояние на версиите за Xbox и PlayStation, тъй като CD Projekt не можа да ни предостави съответния достъп предварително.

Киберпънк, ти ли си?

Сред малкото критики към оригиналния „Wild Hunt“ бяха системите за таланти и за бой. В старата версия на „The Witcher 3“ талантите бяха разположени в известен смисъл безредно в петстепенна таблица в раздела с вашия герой. Можехте да започнете да ги отключвате откъдето пожелаете.

За по-високи нива на талантите обаче трябваше да сте инвестирали определен брой точки в съответния блок – т.е. „Бой“, „Знаци“, „Алхимия“ или „Общи“. Това водеше до това, че много от напредналите умения можеха да бъдат отключени едва много късно в играта. Освен това бяхте ограничени до максимум 12 едновременно активни таланта.

Ремастърът запазва ограничението за активните умения. Те все още се комбинират вдясно в прозореца с уменията с подходящи мутагени. Въпреки това, с версия 5.0 на играта вече има истинско дърво на уменията. Всички умения имат определена последователност на отключване и са логично свързани помежду си. По този начин можете да развивате Гералт значително по-целенасочено в определена посока – например офанзивно към щети от кървене – и да отключвате желаните умения много по-рано в хода на играта. Така изработването на билд става по-значимо.

(Талантите в дървото на уменията вече имат фиксиран ред и са свързани помежду си по смислен начин.)

Освен това има няколко съвсем нови умения, които заменят старите – например бонуси към бронята за наистина всяка известна школа на вещиците или засилени елементални щети. Новата система залага значително повече на смисленото верижно свързване на атаки, вместо на простото усилване на отделни атаки от оригиналната игра. Като цяло новото дърво на уменията напомня по своето функциониране на преработената система за герои от Cyberpunk 2077 2.0.

Който обаче в ремастера продължи с стар запазен прогрес от „Вещица“, едва ли ще забележи новата система, защото веднага след зареждането получавате куп точки за умения, с които можете незабавно да възстановите старите си нива на умения. Който иска да развие Гералт по наистина осезаем начин, трябва да започне отначало с ремастера. Все пак може би е добре да запазите старите си запаметени игри с оглед на „Songs of the Past“.

(Когато е активирано проследяването на пътя, интериорите често са прекалено тъмни. По някои ръбове се забелязва синкаво сияние.)

Пропусната възможност: Бойна система

Подобренията в бойната система засягат преди всичко анимациите. Сега Гералт се движи значително по-плавно около противниците, атаките са по-добре съчетани; има цяла поредица от нови кървави финални удари. В оригиналната версия на третата част от „Вещицата“ атаките често изглеждаха много несвързани и бавни. Ремастърът успява значително по-добре да създаде истинска атмосфера на мечови битки.

Новото издание обаче не променя основната простота на бойната система. Гералт обича да нанася удари направо. Дуелите все още се свеждат основно до редуването на леки и тежки атаки, използването на знаци и честото отклоняване. През 2026 г. тук би могло да има още нещо – например, „Вещицата 3“ и до днес не предлага прилични анимации на ударите по противниците. А новата „Сребърна верига“ ще се появи в играта едва догодина с „Songs of the Past“.

(Гералт (тук с Nvidia HairWorks) и Йенефер (без) все още са сърцето и душата на ремастера.)

Работено е и върху яснотата на битките. Камерата сега се отдалечава повече в зависимост от броя на противниците, за да ни предостави по-добър общ преглед. За разлика от старата стандартна перспектива обаче, това прави по-трудно, особено в началото, да се прицелим в противник без активирана функция за фиксиране на целите (Lock-on). Тогава Гералт често удря във въздуха. Така че „The Witcher 3“ не се е превърнал в истински филигранен боен балет дори и с ремастера.

Най-накрая медитация със стил

Но какво друго още предлага The Witcher 3 Remastered? Освен по-големите промени в графиката, уменията и бойната система, новата версия предлага много малки подобрения в детайлите: Гералт вече прескача препятствия и се катери по стълби по-плавно; докато медитира, събитията във виртуалния свят на заден план продължават в стилен ускорен режим; износването на оръжията, което е мразено от феновете на ролевите игри, вече може да се включва и изключва от менюто.

(По време на медитация в ремастерираната версия вече не се появява досадно меню. Времето продължава да тече на заден план.)

Говорейки за оръжия: при ковачите в Новиград и в замъка „Краефелс“ вече най-накрая можете да трансмогрифицирате оръжия и брони. Ако намерите нова, по-силна броня, която обаче в сравнение с предишната ви броня е грозна като нощта, можете да промените външния й вид при Хатори и Йоана срещу малка такса. Външният вид при извикването на знаците също е преработен. При „Игни“ искрите сега изригват още по-красиво от ръцете на Гералт. Глифът на магическия кръг „Ирден“ свети в наситено лилаво на земята.

Това, което обаче все още е абсурдно дори и в ремастера, е нашият верен кон Плотце. Въпреки че разработчиците бяха обявили значително подобрено управление и навигация – и наистина преминаваме малко по-плавно по завоите – в крайна сметка конят все още се забива прекалено често и стои наоколо под странни ъгли – така че в някакъв смисъл тук всичко си остава по старому.

(Символът на магическия кръг „Йрден“ и другите знаци на вещиците сега блестят наистина ярко)

Именно това обаче е една от големите силни страни на играта. „Вещицата 3“ се усеща точно така, както и преди, дори и в ремастерираната версия. Когато след стартирането на ремастера зареждам произволен запис някъде по средата на играта и се озовавам в дивата природа на Скелиге, не минава и минута, преди отново да се поддам на магията на света на „Вещицата“.

Музиката, обширният, суров пейзаж – всичко е точно такова, каквото го помня, и ми дава уютното усещане, че с ремастера се прибирам у дома. Точно това беше нужно на „Вещицата“ преди старта на новото разширение.

Заключение на редакцията

„The Witcher 3“ остава верен на себе си с ремастерираната версия и дори през 2026 г. все още е изключително добър. Хитът сред ролевите игри от 2015 г. се появява тук в най-атрактивната си визуална форма, включително и предишните платени DLC-та „Blood and Wine“ и „Hearts of Stone“. В същото време обаче ремастерираната версия е точно това и нищо повече – ремастер. Който е очаквал нещо като римейк, може да остане разочарован, тъй като новото издание се въздържа от дълбоки промени.

Освен това изглежда, че не всички добри идеи на ремастера са домислени докрай: съвсем новото трасиране на пътя (pathtracing) само по себе си е хубаво и добре, но именно заради него вътрешните помещения все още често изглеждат прекалено тъмни. Освен това, при настоящата пазарна ситуация, едва ли има играчи, които да разполагат с графична карта, с която да се постигнат 60 FPS или подобни впечатляващи честоти на кадрите.

Да, сега има дърво на уменията и леко преработена бойна система – но това не променя особено цялостното усещане от играта в сравнение с предишните версии. В същото време, разбира се, трябва да си зададем въпроса дали „Вещицата 3“ изобщо се нуждае от това. В крайна сметка за мен и за много други фенове тя вече от години е една от най-добрите ролеви игри в света. Вероятно никой от разработчиците не е искал наистина да променя тази концепция.

В крайна сметка настоящият ремастър е солидно обновление, което издига „Вещицата 3“ до техническото ниво на 2026 г. Заслужава ли си само заради това да играете „Вещицата 3“ отново отначало? Може би само ако и без това ви се е приискало отново да се срещнете с вещица Гералт. В противен случай, с това безплатно техническо подобрение играта е отлично подготвена за старта на „Songs of the Past“ през следващата година.