„Пробуждането на Делтата“ със сигурност може да се счита за най-обемния DLC, който някога е излизал за игра от поредицата Anno. Разровихме се из Долината на фараоните и намерихме не само злато.
Измина почти една година, откакто тествах за вас Anno 117: Pax Romana. Тогава бях убеден, че това може да се превърне в една от най-добрите игри от поредицата Anno. Все още не беше стигнала до нивото, на което да измести Anno 1800. Което не беше изненадващо. Anno 1800 е една от най-добрите игри за строителство на всички времена и с годините ставаше все по-голяма и по-добра.
Фактът, че „Anno 1800“ вече се играе повече от „Anno 117“ (поне според Steam), може да се дължи и на това, че хората са запленени от този гигантски шедьовър, в който благодарение на многобройните страхотни разширения все още има какво да се прави дори седем години след излизането му. Междувременно обаче „Anno 117“ успя да навакса малко. Намираме се в последните етапи на първата година с ново съдържание и поглеждаме назад към две големи разширения.
Сега „Пробуждането на Делтата“ ще увенчае тази първа година с „Короната на фараоните“ и ще донесе напълно нова област. Тази, която някои фенове на римската античност очакват с нетърпение още от излизането на играта. Става дума, разбира се, за Египет! Или както се нарича в Anno 117: Aegyptus.
Една от най-значимите провинции на Римската империя, земя с богата история и житницата на тогавашния свят. Египет е голям. Египет е нещо специално – и двете важат и за третия голям DLC за Anno 117. Въпросът е само дали Anno 117 вече показва първи признаци, че с собствените си DLC-та може би все пак ще успее някой ден да измести Anno 1800 от върха на пирамидата на Anno, за да се наслади на слънцето на собствения си успех.
Толкова красив и величествен като Нил
(Aegyptus изглежда прекрасно и излъчва цялата гама от древноегипетска романтика.)
Можете или да започнете директно изцяло нова игра в Aegyptus, или по-късно да се разширите към него от Latium или Albion. Това си заслужава дори само за да видите земята на пирамидите с очите си. Защото, както и се очакваше, разработчиците от Ubisoft Mainz отново са успели да създадат графично чудо.
„Anno 117“ разбира се изглежда изключително добре – ако пренебрегнем моделите на героите, които винаги изглеждат малко размазани. Но с „Aegyptus“ те отново са успели да създадат истинска наслада за очите. Пирамидите на хоризонта, Нил, който се разлива в много странични ръкави и си проправя път през пейзажа, зелените брегове, обширните пясъчни пустини под палещото слънце. Към това, разбира се, по-късно се прибавят и величествените сгради и оживената суматоха в египетските градове. Прекрасно! Тук всеки скрийншот прилича на мотив от пощенска картичка.
Особено ме впечатли обаче фактът, че „Aegyptus“ е изграден съвсем по-различно от всички други региони в „Anno“.Страната се намира изцяло в делтата на Нил и затова не се състои от островни атоли, разделени от много солена вода. Вместо това тук заселвате речни острови и дори сушата по краищата.„Островите“ тук са равнинни области, заобиколени от извисяващи се планински масиви. Най-добре е да хвърлите един поглед на картата, за да си направите представа:
(Светлите области са „островите“ на Aegyptus. Тъмните региони са неподходящи за заселване и обикновено представляват планини.)
Фактът, че „Египтус“ изглежда толкова планински, е доста нелепо, ако се съпостави с реалната делта на Нил, но „Anno“ и без това винаги е било доста псевдоисторическо. Не намерих всичко това за особено дразнещо. Напротив! „Египтус“ е регион с невероятна атмосфера, със страхотна музика, прекрасни градски пейзажи и впечатляваща природа.
Това географско нововъведение обаче носи и един малък недостатък. Защото за разлика от „Албион“ или „Лациум“, „Египет“ изглежда точно по същия начин във всяка игра. Ръчно създадените острови не се разпределят и подреждат случайно. Това, разбира се, ограничава разнообразието, но повечето играчи на „Anno“ така или иначе играят една и съща игра от начало до край. Разпределението на ресурсите, от друга страна, остава случайно. Във всяка игра ще откриете различни природни залежи и плодородие на островите по Нил.
Сред тях са много видове плодородие за стоки, които вече съществуват в познатите региони. Сред тях са например грозде, лен, гранит, лавандула, ечемик и дори злато. Така че всеки, който иска да изключи съответните производствени вериги от Албион и Лациум, сега има възможност да го направи!
Животната артерия на Египет
Но дори повече от сушата и островите, Египет се характеризира с делтата, която му дава името! Самият Нил, според мен, е едно от най-големите и най-добрите нововъведения, които DLC-то може да предложи. Защото Нил се различава осезаемо от океана. От една страна, очевидно е посоката на течението.
(Египетските речни кораби (отгоре и отдолу) са значително по-бързи по Нил, отколкото римските кораби (в центъра на снимката).
Стоките се превозват по-бързо надолу по реката към морето, отколкото ако корабите ви се борят срещу течението. Затова винаги е по-лесно да снабдявате островите в устието на реката в северната част на картата, отколкото обратното. Въпреки че и това не представлява нерешим проблем. Все пак всеки кораб по такъв търговски маршрут плава веднъж нагоре по реката и веднъж надолу.
По-важно е да плавате по реката с подходящи кораби. Вашите римски триреми от основната игра не се справят добре с плиткото речно корито и течението и се забавят значително от тях. Който иска да свърже градовете си в „Aegyptus“ чрез морска търговия, определено трябва да разчита на новите египетски галери по Нил. Има три такива: една голяма и една малка търговска лодка, както и една военна с стрелци. За разлика от римските кораби обаче, речните плавателни съдове не могат да се адаптират модулно.
С тези лодки пътувате по Нил много, много по-ефективно, отколкото с големите римски кораби. И това определено се забелязва в играта. В никакъв случай не трябва да пропуснете да си осигурите поне едно селище в горната част на Нил и да го използвате като претоварен пункт, ако превозвате стоки от Албион или Лациум към Египет или обратно
