Рецензия на Endless Legend 2: Стратегия на ходове със сюжет? Страхотно, но липсва дългосрочната привлекателност на Civilization!

Follow US

80FansLike
908FollowersFollow
57FollowersFollow

Endless Legend 2 излиза от Early Access след една година. Разработчикът Amplitude е взел предвид мнението на феновете си. В рецензията ще разберете какво е донесло това.

Това, което се задава, е грандиозно зрелище. Слънчевите гори, сочните ливади и каменистите плата се покриват с дъжд при настъпващия мусон, а предишните мирни реки се превръщат в бурни потоци.

И тогава, изведнъж, проливният дъжд спира. Нещо повече – целият океан, който преди това обграждаше малкото суши на планетата Сайада, се оттегля и освобождава нови площи за заселване.

Този процес, който е както фантастично режисиран, така и хитро измислен от гледна точка на игровата механика, е сърцевината на Endless Legend 2, която сега, след една година, напусна Early Access и се опитва да ни убеди с преработени механики, подобрен интерфейс и нови фракции.

Историята е вплетена в играта

Endless Legend 2 е необичайна 4X-игра. От една страна, както е обичайно за жанра, вие разширявате градове, изследвате технологии и се борите със съседите си за земя. От друга страна обаче, вие следвате сюжетните линии на вашата фракция и се сблъсквате със свят, който, поради описания в началото мистериозен приливен водовъртеж, все повече се разкрива и разкрива древни тайни.

Тези промени обаче не са просто геймплейна фишка, а са дълбоко вплетени в сюжета и фолклора на Endless Legend 2. Френското студио за разработка Amplitude е създало чрез своите игри от поредицата „Endless“ детайлно изграден свят, който надхвърля съдбата на отделните планети. Endless Legend 2 засяга само част от това, но тук не искаме да ви разкриваме подробности.

Играта реализира интеграцията на сюжета, като постоянно получавате задачи както от вашата фракция, така и извън нея. Те са придружени от кратки диалози без озвучаване и при завършването им ви носят малки и по-големи бонуси. Изпълнението на задачите не е необходимо за победата, но те ви потапят в света на играта и между другото ви разясняват вашата фракция.

Всяка раса има свои собствени цели и механики

При напълно новодобавената раса на Пясъчните творци например още в самото начало става ясно, че този вид иска да превърне планетата Сайада отново в пустиня. И това се проявява и в игровите механики.

С имперските способности на „Пясъкоформите“ разкопавате древни руини от изчезналата си култура и въз основа на тях преобразувате околната среда. Така вие умишлено превръщате плодородната земя в пясъчни и стъклени равнини. Това укрепва икономиката ви и в същото време, слой по слой, разкрива историята на вашия народ.

Не трябва обаче да очаквате твърде много от тези сюжетни пасажи. Мистерията зад събитията на планетата е интересна – но само при първото преживяване. Подобно е положението и със съдържанието, специфично за фракциите. То засилва връзката ви с вашия народ, но не е особено вълнуващо.

На разположение са общо осем (под)фракции, от които можете да избирате:

  • Наследниците на Шередин са класическата човешка фракция и представители на религиозно ориентирана междузвездна империя. Може би ги познавате от Endless Space.

  • Новост е Орденът на Зелевас. Тази подфракция се е отделила от Наследниците, защото според нея те не действат достатъчно агресивно.

  • Лордовете в изгнание представляват остатъците от „Счупените лордове“ от първата част. За тях всичко се върти около баланса между рицарството и безсмъртието, което е израз на живота.

  • Некрофагите са типична роялна раса, наподобяваща насекоми, винаги стремяща се към война и експанзия. Те действат само от един град.

  • „Откъснатото нокътче“ е името на новата подфракция на некрофагите. Тези насекоми са хибридни същества и частично се състоят от метал. Те трябва да поробват други, за да си осигурят работна ръка.

  • Аспектите са цивилизация от дипломати, наполовина машини, наполовина корали. Те залагат на съжителството.

  • С Тахуките ще се насладите на смесица от наука и религиозен плам. С тях ще се впуснете в научни изследвания.

  • С Пясъчните формовчици с излизането на версията се присъединява изцяло нова фракция. Както бе споменато по-горе, те искат да превърнат планетата отново в пустиня.

Както може би сте разбрали от описанията, на хартия фракциите се играят много различно. На практика обаче тези разлики страдат от малко прекалено еднообразните основни принципи на играта. Ще се спрем на това след малко.

Не всяко селище се превръща в град

Започвате играта с основаването на първия си град и след това се разширявате. Светът, състоящ се от шестоъгълни полета, е разделен на сектори, които постепенно завладявате за вашата империя чрез използването на ресурса „влияние“. Всяка новозавладяна провинция можете да превърнете в още един град или да я присъедините като територия към съществуващ град, като по този начин увеличите общата му продукция, храна, пари, влияние и наука.

В по-голямата част от тези сектори ви очакват села на частично пасивни, частично агресивни второстепенни фракции, с които можете да водите битки или да ги асимилирате. За да ги привлечете на ваша страна, подкупвате ги или изпълнявате малки странични задачи за тях. Едни изискват изграждането на определени сгради, други – унищожаването на вражеска армия. Ако сте в добри отношения с тях, те могат да бъдат обявени за протекторати, което ви носи бонуси за цялата империя.

Цветният свят освен това е пълен с аномалии и специални ресурси, които отчасти ви трябват за подобряване на единици или за изграждане на специални сгради. Тези подобрения обаче не се изобразяват като модели на картата.

Видими са обаче новите квартали, които създавате около центъра на града и които можете да разширите далеч извън провинцията чрез допълнителни основи. Тук трябва да обръщате внимание на бонусите от съседство, като по този начин увеличавате общата си продукция на храна, производство и т.н.

Управлението на империята ще бъде трудоемко

По принцип тази система функционира приемливо, но, подобно на „Humankind“ – също разработена от Amplitude – ѝ липсва яснота в дизайна и въздействие. За разлика от „Civilization“, отделните решения за строителство в „Endless Legend 2“ рядко изглеждат важни. Всичко допринася единствено за общата продукция на селището, но не отключва нови възможности и не може да се мери с изграждането на чудо в подобни игри.

Не помага и фактът, че поради красивата и цветна графика бързо се губи общата представа. Дизайнът на сградите не говори сам за себе си – едва в схематичния изглед при по-високо ниво на мащабиране, благодарение на оцветяването, става ясно кои райони имаме пред себе си.

Въпреки че Amplitude е работила много върху интерфейса и системата за строителство въз основа на обратната връзка от играчите, като цяло не се наблюдава съществено подобрение. Управлението на града в Endless Legend 2 просто не е достатъчно забавно и става все по-трудоемко с всеки следващ град, особено като се има предвид, че селищата не се различават достатъчно едно от друго.

Състезанието за земя

Дори задачите на второстепенните фракции бързо се превръщат в задължителни задачи, които просто изпълняваме. Особено когато приливът разкрива нова земя.

Както бе споменато в увода, няколко пъти по време на играта на Сайада се случва значително сътресение. След мусонния период, през който преобладават някои специфични фактори като ограничена видимост, водата се оттегля малко и разкрива нови провинции.

И за тях, разбира се, веднага започва надпревара, която по този начин е уникална за жанра и внася съвсем собствена динамика. От една страна, всеки път се радваме на новите възможности за разширяване. Не на последно място, това променя значително хода на границите. Град, който преди е бил в безопасност, заобиколен от океана, изведнъж може да се окаже в непосредствена близост до империя, която преди това изобщо не е могла да ни достигне.

От друга страна обаче, при всяко оттегляне на водите вътрешно въздишаме леко. Защото многото нови провинции означават много микроуправление. Армиите трябва да завземат териториите на място, да се пазят от странични фракции и да изпълняват задачи.

Първоначално вероятно е било предвидено, че с всяка океанска фаза светът става все по-опасен. Например, от случайно генерирани пукнатини в света се появяват ужасяващи създания, които заплашват вашите земи, ако не ги победите. Това обаче не се хареса на много играчи. Затова външните заплахи бяха смекчени до такава степен, че вече почти не играят никаква роля.

Проста тактика на ходове с героични единици

Endless Legend 2, подобно на Humankind, поддържа система за бой на ходове, при която бойните полета съответстват на околната среда, в която армиите са се сблъскали. Това е страхотно, защото така можете още на световната карта да използвате географията в своя полза – например, ако започнете битката от скала и по този начин стартирате с предимство на височината.

В една битка могат да участват максимум две армии от всяка страна, всяка от които с по шест единици. Сред тях са обикновени войници, големи конструкти и чудовища с магически способности. Освен това обикновено разполагате с около четири или пет героически единици, които не е задължително да действат като водачи, а могат и да се присъединят към армията като обикновени единици.

На тези герои присвоявате предмети от екипировката, които намирате в света или получавате чрез задачи. Освен това чрез повишаване на нивото отключвате нови умения за тях.

Докато героите, благодарение на симпатичните си портрети и кратките диалози, придобиват собствен живот и ни стават по-близки от нашите градове, преработените битки, както и преди година, не успяха напълно да ни убедят.

Единиците вече имат зона на контрол и получават допълнителни буфове, когато обкръжават противници. Като цяло обаче основният геймплей остава прекалено монотонен и едноизмерен. И така този аспект твърде често се превръща в задължителна задача, която все по-често оставяме да се реши автоматично чрез хвърляне на зарове. Игри като Age of Wonders 4 или Spellforce: Conquest of Eo предлагат значително по-вълнуващи битки.

ИИ-то остава предсказуемо

Освен това е преработена и дипломацията. Сега трябва да обръщате внимание на мнението на населението и в двете империи и разполагате с най-различни възможности да договаряте споразумения и да отправяте декларации.

Докато не играем с цел завоевание, обикновено се налага да предприемем действия едва когато изкуственият интелект се приближава към победата по-бързо от нас. Това все пак може лесно да се случи, тъй като условията за победа са добре обмислени и са съобразени с различни стилове на игра. Ако просто играете безцелно, вероятно ще загубите, поне на по-високите нива на трудност.

Между другото, в края на играта няколко пъти изгубихме търпението си. Освен все по-дългите изчисления на ходовете, възникват значителни закъснения при въвеждането на команди, които могат да бъдат отстранени само чрез рестартиране на играта. В останалото време играта работи стабилно.

Заключение на редакцията

Endless Legend 2 се отличава със своята визуална постановка и фокуса върху историята. Взети заедно, те поддържат интереса през две-три игри, но след това, поне при мен, ентусиазмът изчезна. Основният геймплей просто си тече, без да прави сериозни грешки, но и без да доставя удовлетворение в дългосрочен план.

Многото добре замислени актуализации във фазата на ранния достъп по същество не можаха да променят нищо. Някои неща дори бяха влошени или прекалено изгладени. И така, по време на теста се забавлявах по-малко, отколкото се надявах преди една година.

Ако просто ви се иска едно необичайно преживяване с малко история, цялото това нещо може да ви допадне. Но ако търсите поредната игра, която да ви погълне с часове, докато я играете отново и отново, тук по-скоро няма да намерите това, което търсите.

RELATED ARTICLES

Една от най-добрите игри от поредицата „Total War“ се завръща съвсем скоро като „Complete Edition“ – включително с подобрена...

„Shogun 2“ получава ъпгрейд към нова версия, която предлага дори още повече от преди.Сред феновете на историческите игри от...

„Те си го измислиха“ – главният изпълнителен директор на Wardogs категорично отхвърля обвиненията за „кранч“

След обвиненията, че поддържа нездравословна „кранч“ култура в студиото си, главният разработчик на Wardogs Джо Брамър се изказа и...

Това се случи през 2023 г. и сега отново: изглежда, че Sony не може да спре да отменя обещаващи...

„The Last of Us Part 2“ трябваше да получи неофициален мултиплейър още през септември. Но от това няма да...