След 24 години „Galactic Racer“ възстановява една легендарна концепция: „Star Wars“ като състезателна игра! Но при теста на този бързич доста бързо му свършват частите.
„Няма подрейсъри – няма покупка“, гласеше най-популярният коментар под последното ми видео за „Star Wars: Galactic Racer“ в YouTube. Над 230 харесвания – и десетки други потребители са на същото мнение; много хора силно желаят възраждане на легендарната състезателна игра от Епизод 1 от 1999 г. Но „Galactic Racer“ просто върви, или по-скоро кара, по друг път: прочутите под-състезания играят само малка роля, а вместо това вие летите с спийдър-мотоциклети, плавателни средства и така наречените „ским-спийдъри“ по галактическите писти.
За теста се изкачих по кариерната стълбица, избутах противници в огражденията, прекосих лава, сняг, изгаряща жега и киселинни басейни – и за съжаление, за съжаление, трябва да призная: „Galactic Racer“ има значително по-големи проблеми от липсата на състезания с капсули.
Table of Contents
Понякога по-малко е повече
Galactic Racer прави всичко възможно по отношение на историята и ви предлага истинска кампания с междинни сцени и диалози, а вие можете да изследвате малки зони на десетки планети. Малко след Епизод 6 злата Империя е свалена, състезанията най-накрая могат отново да процъфтяват, предприемачът Дариус Пакс обявява Галактическата лига и като пилот Шейд вие си изграждате име. В сърцето ви кипи още една допълнителна мотивация, защото Шейд има да урежда съвсем личен сметка с арогантния състезателен ас Кестар Бул.
Пиша „допълнително усилие“, сякаш това автоматично е нещо добро… но тук не е така. „Galactic Racer“ би си направил голяма услуга, ако просто ми беше предоставил десет готини героя, както в „Episode 1 Racer“, заедно с атмосферичен аркаден режим и да започваме. Понякога по-малко е повече.
Вместо това имаме толкова зле написана кампания, че някои диалози почти биха паснали в дадаистична изложба. Този тук не разбрах съдържанието му дори след като го изслушах три пъти, затова го цитирам в пълен вариант и с целия контекст, който играта ви предоставя:
Сорен Закс: Луд ли си? Не можеш просто така да кажеш това на новобранец!
Лирен Шок: Вече си велик пилот. Скоро ще предизвикаш сензация! Чакай, на колко години беше Голи? Толкова е трудно да се каже с цялото това… лице.
Сорен Закс: Лирен, ти си наистина невероятен.
Лирен Шок: За какво става дума тук? Никой друг не се интересува от новобранеца. Аз просто се опитвам да помогна!
Сорен Закс: Какво ще кажеш за това: Голи би искал да научи повече за състезанията. Дръж се на това. Остави… биологията и романтиката на някой друг.
Но дори и без да се взема предвид ужасната режисура на диалозите, историята изобщо не се връзва. Шейд е нает от шефа на Галактическата лига, за да отстрани съперника Кестар Бул, защото успехът му по някакъв начин заплашва Галактическата лига като цяло, но шефът на лигата не може сам да дисквалифицира Бул, защото… ами, нямам представа. Нека поговорим за геймплея.
Рогулайт като състезателна игра?
Сърцевината на Galactic Racer е кампанията в стил „рогулайт“. Шейд получава жетон за участие и с него се състезава в колкото се може повече състезания, за да победи в крайна сметка Кестар Бул във големия финал. Всъщност вие побеждавате Кестар Бул още преди това в почти всяко състезание, защото той участва навсякъде, но по някаква причина само това последно голямо състезание има значение. И дори то не съвсем, но не искам да разкривам нищо.
Всички предишни победи обаче ви носят пари и подобрения, с които да подобрите поведението в завоите, рога, ускоренията, защитната стойност и други дребни детайли на вашия болид. Някои карти с бонуси също променят характеристиките на вашите болиди – например, получавате двойна щета, ако загреете двигателя си до червената зона.
Ако колата ви се разбива твърде често в стената, обаче, играта приключва и започвате отначало. Спечелените валута и опит инвестирате в постоянни подобрения, които леко увеличават шансовете ви при следващия старт на играта. Освен това редът на локациите се редува, така че всеки пробег се различава леко от предишния.
Дотук всичко е мотивиращо: трудно е да устоиш на класическата „морковка“ на roguelite жанра от типа „Хайде, този път ще мине по-добре“. Но разработчиците прикриват тук един проблем, който се корени много по-дълбоко и в крайна сметка съсипва преживяването: „Galactic Racer“ просто не е особено вълнуваща игра.
Потемкинското село
И да, прочетохте правилно: почти всяка от общо седемте планети предлага някакъв геймплей-трик. На Андо Прайм, например, каросерията ми замръзва, ако не мина целенасочено през пещи с висока температура. За сметка на това в студа мога да задействам почти безкрайно много ускорения с доизгаряне, защото нищо не се прегрява. На Джаку играта се повтаря в обратен ред, този път с прегряване и сенчести пещери. На „Сентинел“ пък вземам генератор на щит, за да пресека безпроблемно киселинните реки.
Но след няколко състезания фасадата на „потемкинското село“ започва да се руши. Например, трябва да преминавам по всяка локация по няколко пъти, преди да премина към следващата планета – и тук бързо става ясно, че световете имат само по един трик. След четири състезания на „Сентинел“ вече ми омръзнаха киселинните локви, особено като се има предвид, че самите писти винаги предлагат много сходна последователност от открити външни зони и криволичещи системи от пещери или проломи.
В това отношение „Episode 1 Racer“ предлагаше повече разнообразие преди 27 години. Спомням си за главозамайващите височини на бензиностанцията „Тибана“ на Орд Ибана, където дори един лош завой ме хвърляше в бездна, дълбока няколко километра. Или серпентините по крайбрежието на Барунда, където изведнъж трябваше да промушвам моя бърз като стрела подрейсър през едно и също иглено ухо след друго.
Все пак: търсенето на хитри преки пътища в „Galactic Racer“ е все така забавно, както и тогава. Жалко е само, че с общо три превозни средства в автопарка ви едва ли ще откриете голямо разнообразие. Да, Speeder Bike се управлява осезаемо по-различно от мощния Landspeeder, но третият клас превозни средства – Skim Speeder – пък прилича твърде много на него. Ландспийдърите могат да дрифтват, а Ским спийдърите се изправят настрани; това обаче не прави голяма разлика в самото поведение на превозното средство.
Най-големият проблем на Galactic Racer обаче не сте вие, а вашите съперници.
Най-големият проблем на Galactic Racer
Galactic Racer има изключително непредсказуема ИИ. Или с други думи: състезанията не следват никакви логични правила и закони на природата. На едно място противниците ви профучават на мили разстояние от вас, само за да забавят внезапно на права отсечка без препятствия. И обратното – аз изпреварвам цялото поле за един кръг, преди изведнъж три болида с абсурдно висока скорост да ме оставят да ям прах.
Това унищожава всякакво усещане за скорост, защото съотношението между мен и съперниците ми се променя постоянно в рамките на един мач, без да разбирам защо. И това продължава и между състезанията: в едно състезание след 100 метра съм непобеденият номер едно, а в следващото дори не виждам ауспуха на останалите.
Тук системата „Roguelite“ се превръща в огромен проблем: избирам колата си единствено в началото на всеки пробег. Преди състезанието не получавам никаква информация за трасето или настройките на съперниците ми. А дори и да получа: с точките за ъпгрейд все пак се подобряват предимно несъществени неща, например капацитетът на батерията ми, но основните показатели като ускорение или максимална скорост остават непроменени. Последната пък се увеличава само пасивно чрез съвкупността от всички инвестирани точки за умения. А всъщност именно в един механичен свят като „Междузвездни войни“ би било толкова готино просто да си поработя върху производителността в работилницата.
Дълга история, накратко: дали ще спечеля в „Galactic Racer“, особено в по-късните етапи на играта, вече почти не зависи от мен, а от късмета с картите за предимства и повишаването на нивата. В първия си опит, например, стигам без проблеми до последната надпревара… но после конкурентите ме изпреварват безмилостно във финала. Дори не виждам задната им светлина, защото играта иска да ме принуди да събирам точки за умения през няколко опита, за да стане състезателят ми по-бърз.
Kladderadatsch
Основният геймплей цикъл на Galactic Racer просто не се връзва – и предполагам, че разработчиците са го забелязали още в ранната фаза на разработката. Защото около него, в допълнение към всичко споменато досега, е натъпкан толкова много безсмислен боклук, който допълнително прикрива тази разпадаща се сърцевина. Няма да изброявам всичко в детайли, само няколко акцента: регистрирате се при спонсори и повишавате репутацията си там чрез предизвикателства, освен това между състезанията повишавате нивото на профила си на състезател, развивате определени стратегии – ниво след ниво след ниво.
Освен обичайните състезания ще откриете и елиминационни мачове, в които последните в класирането постепенно отпадат от състезанието. А извън рогалайт кампанията ще откриете всякакви варианти на предизвикателства, състезания на време и така нататък.
Освен това има и състезания с капсули, поне малко. Както в рамките на кампанията чрез играемите спомени на Себулба, така и извън нея чрез писти с предизвикателства, вие се качвате в пилотската кабина на прочутите монстър машини. Определено е готино допълнение, но тъй като тук става дума за доста незначителни странични мисии, на тези няколко състезания с „Под“ естествено им липсва изтънчеността на „Episode 1 Racer“ или „Racer Revenge“. Въпреки това е готино, че класиките изобщо са се появили в играта.
И така: „Galactic Racer“. Знам, че звуча много негативно, защото играта, за съжаление, на много места се нуждае от спиране в бокса. В крайна сметка обаче все пак можете да се забавлявате с нея – винаги стават няколко забавни обиколки след работа, ако просто търсите малко „Междузвездни войни“ за развлечение и харесвате идеята за състезания с висока скорост. Може би в средносрочен план играта ще създаде и една готина малка общност в мултиплейър режима.
Но за съжаление това не променя разочароващия извод: дори 27 години по-късно „Episode 1 Racer“ остава по-добрата състезателна игра по „Междузвездни войни“.
Заключение на редакцията
Не искам да пиша този тест. Защото всъщност обожавам идеята и смелостта, които стоят зад „Star Wars: Galactic Racer“. След толкова години най-накрая отново да се разработи състезателна игра по „Междузвездни войни“, да се възродят славните дни на „Episode 1 Racer“ – фенът в мен силно се надява този проект да успее.
Но като журналист, специализиран в игрите, трябва да отбележа: разработчиците някъде по пътя са се разпиляли – и вместо да оправят тази разпиляност, са добавили още елементи наоколо, надявайки се, че крайният резултат все пак ще се получи. Но това важи само през първите няколко часа.
Защото в началото „Galactic Racer“ е наистина забавна. Състезанията изглеждат зрелищно, има трясъци, гърмежи и искри, планетите са страхотно представени, а експериментирането с ускорения, йонни импулси и други подобни неща все още доста забавно при първия пробег. Но постепенно блясъкът изчезва.
След това „Galactic Racer“ разкрива своята манипулирана ИИ, която напълно произволно се колебае между скоростта на звука и темпото на охлюв. Ако не се блъскате постоянно в стени, играта в крайна сметка се превръща в проверка на цифри: ако сте вложили достатъчно точки за умения, за да увеличите пасивно максималната си скорост, и освен това имате късмет с изтеглените ъпгрейди, тогава печелите. В противен случай губите и започвате следващия пробег.
Цялата обстановка със спонсори, процедурно подредени събития, карти с бонуси, странични мисии с подрасинг и т.н. за малко ви заблуждава… но не за дълго. „Galactic Racer“ изчерпва потенциала си невероятно бързо. А при игра на пълна цена това не би трябвало да се случва нито веднъж, нито два пъти.
