Tomb Raider: Legacy of Atlantis е ремейк на първата част от поредицата, но в заключението си за геймплея отбелязваме: тя сочи преди всичко към бъдещето.
Е, нека някой да се оплаче. След като в продължение на години новите игри с Лара Крофт бяха по-редки от разумните наеми в големите германски градове, сега получаваме не само един нов Tomb Raider, а направо два! С Tomb Raider: Catalyst идва гигантско продължение, което от една страна иска да продължи по някакъв начин най-новата трилогия за рестартирането, но и трите предишни Legend игри.
А после има и Tomb Raider: Legacy of Atlantis. Този Tomb Raider от 2027 г. се разработва от Crystal Dynamics и Flying Wild Hog (Evil West, Shadow Warrior) и има благородна мисия: да преиздаде историята за произхода на Лара Крофт, тоест най-първата част от поредицата, за всички онези млади хора, за които 1996 г. звучи още по-праисторически, отколкото посещение на кино без постоянни погледи към мобилния телефон.
Има само един проблем.
Лара Крофт се е променила през годините. В последните части от поредицата диалозите ѝ понякога звучаха като Tumblr акаунт, докато старата Лара от онова време по отношение на готиността открадва шоуто на всеки леден куб. Трябва ли героинята в Legacy of Atlantis да се примири, за да се впише в новия стил на ерата на ребута?
След като изпробвах Tomb Raider: Legacy of Atlantis на Summer Game Fest 2026, мога с цялата си красноречивост да заявя: Не./p>
Table of Contents
Ремейк от друг вид
По-опитните от вас вече ще са се досетили: не е ли имало вече ремейк на първия Tomb Raider? Точно така, но Legacy of Atlantis поема в съвсем различна посока от Tomb Raider: Anniversary от 2007 г.
Тук не ви очаква римейк в смисъла на вярна към оригинала нова версия, като например при Metal Gear Solid Delta или предстоящия Assassin’s Creed: Black Flag Resynced. Legacy of Atlantis се ориентира към оригиналния Tomb Raider от 1996 г., но разглежда оригинала по-скоро като палитра от цветове, с която да създаде напълно ново произведение на изкуството.
Това успях да видя още по време на моята 30-минутна сесия с играта на нивото в Перу.
Изходната ситуация в Legacy of Atlantis остава много позната на почитателите на оригинала: твърдата археоложка Лара Крофт е наета от шефката на корпорация Жаклин Натла, за да извади останки от легендарната Атлантида. Една от тях се предполага, че се крие в инкските руини на Вилкабамба в Андите, така че играта започва веднага в Перу.
През цялата демо версия Лара излъчва чара на класическата ера на Tomb Raider: тя отправя саркастични реплики, чудесно озвучени с британски акцент от Аликс Уилтън Реган, не позволява на никого да й се меси, но никога не изглежда глупава или, обратното, прекалено незаинтересована. Поне в демото разработчиците са уцелили идеалния баланс.
»Една от най-красивите игри, които съм виждал«
Новото ниво в Перу споделя с оригинала няколко основни идеи: Лара трябва да взаимодейства със стари колони и водни системи, за да отвори пътеки, а в края я очаква тиранозавър. „Как“ обаче се усеща напълно свежо.
Докато нивата в Tomb Raider 1 (а също и в Anniversary) все още изглеждаха като спортни зали с перуански, гръцки или египетски декор, в които сандъците, издатъците и стаите не изглеждаха особено естествено, в Legacy of Atlantis ме очаква зашеметяващ пейзаж, в който всичко изглежда уникално.
Дори ще си позволя да изляза от прозореца: Legacy of Atlantis е една от най-красивите игри, които съм виждал. Разбира се, предшественикът „Shadow of the Tomb Raider“ вече можеше да се похвали с графиките си, но „Atlantis“ извлича от Unreal Engine 5 разкош, който няма равен. Руините в Перу са обрасли с растителност, всяка пукнатина в скалата изглежда реалистично.
Много по-малко „конструктор“
По този начин геймплеят също изглежда много по-малко като „конструктор“. Разбира се, в основата си арсеналът на Лара Крофт остава много познат, а дизайнерският почерк на Shadow of the Tomb Raider се пренася почти едно към едно: Трябва да се катеря, да решавам загадки, от време на време да се бия.
Но „Атлантида“ постига значително по-плавен ритъм от оригинала, защото рядко изпълнявам едно и също действие два пъти подред. За да активирам даден механизъм, например, трябва да събера зъбни колела. Първото го постигам доста лесно, като с куката си откъсвам дървена греда и разкривам плячката.
За второто трябва да манипулирам антична водна помпа. А за третото се катеря по огромен водопад, проправям плътна растителност с моята кирка, прескачам пропасти по импровизирани напречни греди и накрая с чиста физическа сила разбивам един механизъм, за да може зъбното колело да се спусне по водопада.
Между другото, има и нова система за умения: като откривам тайни, печеля точки за умения, с които отключвам… нещо. Механиката все още беше деактивирана в демото, предполагам, че става дума за крафтинг и бонуси за здраве.
Ключова дума „крафтинг“: Както и в частите от ребута, Лара намира всякакви растения и ресурси в околността, с които може да изработи полезни… неща. И тук демото остава много сдържано, с изключение на предметите за здраве.
И „неясно“ номер три: В опциите мога ръчно да настроя всички възможни нива на трудност, включително и за пъзелите. Но все още не знам как точно се отразява това. Според описанието става дума предимно за подсказки и съвети в потребителския интерфейс, които липсват при високите нива на трудност.
Както забелязвате: разработчиците все още крият много истински нови механики, а сесията за проба остава само грубо първо впечатление.
Като говорим за криене: едва в края на демото изобщо се стига до битка. И това ми харесва много.
Правилният акцент
През годините Tomb Raider от време на време флиртуваше с идеята да бъде по-скоро екшън-стрелба, отколкото екшън-приключение. Call of Duty в крайна сметка напълни касите през 2000-те години, а именно рестартирането от 2013 г. изглеждаше на места много натоварено с екшън.
Legacy of Atlantis изглежда тук – поне въз основа на демото – да остава близо до оригинала, който е по-скоро насочен към пъзелите. От опит мога да потвърдя: това е истинско изявление (и риск), когато 90% от демото за пресата се състои от пъзели и проучване, но според мен един добър Tomb Raider трябва да прави точно това! Legacy of Atlantis събужда удоволствието от проучването, забавлението от откриването на тайни, скрити навсякъде в нивата.
Изглежда добре
А Legacy of Atlantis има много чар. Ако останалата част от приключението поддържа нивото на демото по отношение на дизайн на нивата, разнообразие и динамика, тогава ви очаква не само едно от най-добрите екшън-приключения от Uncharted 4 или Shadow of the Tomb Raider насам, но и едно от най-красивите.
За мен най-големите въпросителни все още висят над историята: сюжетът на оригинала, с изключение на готините локации, се побираше на една бирена подложка. Първият римейк от 2007 г. реши този недостатък с един готин трик и комбинира старата история с по-голямата картина на Tomb Raider: Legend и Underworld, за да разкаже нова и по-голяма история.
Досега Legacy of Atlantis не показва никакви признаци за това. Първите трейлъри, а също и демото за проба, адаптират едно към едно изходната ситуация от 1996 г.; и ако очевидната измяна на Натлас още от първата секунда остане най-голямата изненада в историята и през 2027 г., тогава почти се радвам на данъчната си декларация, защото тя обещава повече тръпка.
Но добре, за да бъда честен, аз само надникнах в първото ниво, затова заключението ми засега остава оптимистично: Legacy of Atlantis досега прави фантастично впечатление във всяко едно отношение. И мен, като фен на Tomb Raider, ме прави толкова щастлив, колкото отдавна не съм бил.
Заключение на редакцията
Трябва да ви призная: след първото обявяване на Legacy of Atlantis бях разочарован. Ако броим и ремастера от 2024 г., това е четвъртият път, в който ми се предлага първото приключение на Лара Крофт – и, хей, нямам нищо против първия Tomb Raider, но в сравнение с също толкова фантастичните втора, трета и четвърта части, оригиналът не заслужава толкова висока оценка нито по отношение на историята, нито по отношение на самия геймдизайн. Първият Tomb Raider беше страхотен за времето си, но лично аз бих се зарадвал много повече на римейк на втората, третата или четвъртата част.
След като го изпробвах, вече виждам нещата по друг начин. От една страна, Legacy of Atlantis не просто възстановява нивата и игровите механики на оригинала, а създава напълно ново приключение в познатата рамка. От друга страна, никой материал не е толкова подходящ да върне Лара Крофт към основната й дейност, колкото главата за Атлантида.
Световни пътешествия, проучвания, загадки, битки срещу праисторически чудовища – ако за вас Лара е отклонила твърде много от пътя си през последните 15 години, тук ще получите всичките силни страни, които изобщо са направили марката велика. Без натрапени елементи от отворен свят, без жалостиво развенчаване на героинята, без шутър в облекло на Tomb Raider. Не искам да говоря лошо за трилогията за рестартирането, в крайна сметка тя просто пое по друг път – и то много, много добре –, но е страхотно да преживея Лара Крофт отново по стария начин след всичките тези години. Особено като имаме предвид, че с „Catalyst“ изобщо не се налага да се лишаваме от истинското продължение.
