Потребителите и служителите научават по трудния начин: компаниите – особено тези, които се търгуват на борсата – не са ваши приятели. Никога не са били. Никога няма да бъдат. Най-скорошен пример: Bioware.
Уважаеми читатели и читателки,
колкото и да се стараеш да не изглеждаш изненадан – все пак се чувстваш малко раздразнен, когато това наистина се случи.
Така беше при вече четвъртата (!) несъстоятелност на Karstadt-Kaufhof-Galeria в рамките на шест години, при „Wetten dass …?“, при Брекзит, при спукването на дотком-балона, при „Unter Uns“, при списанието „Emma“ – и така е и сега при изчезването на марката Bioware.
Основана през същата година, в която подписах първия си трудов договор като млада редакторка (а именно през 1995 г.) – и от 2008 г. собственост на американския издател Electronic Arts, който напоследък принадлежи на Кралство Саудитска Арабия.
Това, което Bioware изгради през първите две десетилетия, е от най-висока класа. Игрите оказаха определящо влияние върху много от нещата, които последваха – върху кариери, върху компании, върху индустрията. Шефът на CD Projekt Red Михал Новаковски описва в X, как някога е превеждал и разпространявал игрите на Bioware в Полша, Чехия и Словакия. Хората са си гостували взаимно – и са се ценяли.
„Не е добър ден за игровата индустрия.“
Но хронологията на събитията не позволяваше никаква друга поанта.
Защото блясъкът на Bioware е набрал драскотини: От играта на годината „Dragon Age: Inquisition (2014) не е постигнато нищо съществено. Приемливи продажби и оценки, каквито имаше в случая с „Dragon Age: The Veilguard“ (2024), просто не могат да бъдат оправдани в настоящата пазарна обстановка, още по-малко пред лицата, вземащи решения, които дават зелена светлина на следващи проекти или – както в случая с „Mass Effect 5“ – ги отхвърлят.
Затова студиото беше все повече оголено – както по отношение на съдържанието, така и по отношение на персонала. От 200 (2023) на 100 (2025) и вече едва 50, които сега губят работата си, точно както стотици други. В крайна сметка остава само една празна обвивка, която позволява най-много ремейки и ремастери – при което вече няма никакво значение дали „Gothic“ се създава в Рурската област или в Каталония.
Това са утвърдените механизми на една индустрия, която традиционно не проявява милост към западащи марки и производствени бази. Невероятно трудно е постоянно да се преоткриваш, за да не отблъснеш съществуващите клиенти и в същото време да привлечеш нова аудитория. Попитай Activision Blizzard. Или Ubisoft. При японските производители на игри тази грижа за марката и клиентите често се получава доста добре – Resident Evil, Final Fantasy, а при Nintendo – безспорно.
Беше предвидимо, че студио като Bioware може да не играе повече никаква роля в бъдещата структура на Electronic Arts, най-късно по време на саудитската офанзива. Защо? Electronic Arts е затънала в ипотечни дългове от 20 млрд. долара и трябва да изплаща дълговете си. Анализаторите са изчислили, че гейм-концернът няма друг избор, освен да максимизира приходите и едновременно с това да съкрати оперативните разходи (т.е. персонала) – и то с „ниско настроена косачка“, както написах в една колонка през юли.
Фактът, че вече се наблюдават първите ефекти, не бива да изненадва никого. Още ще последват.
И откъде ще дойде растежът? EA залага повече от всякога на спорта и екшъна, най-вече въз основа на лицензи: футбол, „Формула 1“, НФЛ. Само за наскоро удължения седемгодишен договор с Бундеслигата, според слуховете, EA ще трябва да плати четвърт милиард евро.
Там, където конкуренцията е значително по-силна – например при ролевите игри или състезателните игри – пазарът се оставя на другите. Казано положително: фокус, фокус, фокус. Примерът с Need for Speed и Burnout: в полето на напрежението между Forza Horizon и GTA 6 няма място за изпреварвания. Във всеки случай: твърде малко.
Моделът прилича на този на Take-Two, където освен вечните хитове на Rockstar именно спортните заглавия като NBA 2K или WWE 2K са тези, които работят надеждно от търговска гледна точка. На пазара на конзоли, който поради астрономическите цени на чиповете едва ли расте, а само поддържа съществуващите клиенти, това е на тежест злато. В списъка на най-продаваните игри за PS5 през 2025 г. EA заема три от първите пет места.
Обикновено именно инди и AA продукциите с най-различен бюджет са тези, които пробиват тази фаланга – и които след това много надеждно грабват трофеите за „Игра на годината“. „Clair Obscur“, „It Takes Two“, „Baldur’s Gate 3“.
При настоящото състояние на нещата не може да се очаква, че игровата индустрия ще извлече някакви поуки от случая с Bioware. Ще продължат да се натрупват култови студиа и още по-култови франчайзи, винаги с ясното обещание, че ще се създаде добавена стойност за персонала и клиентите. Почти винаги се оказва точно обратното – може би не веднага, но най-късно в средносрочен план, с няколко изтъкнати изключения като Mojang с Minecraft.
Само по себе си поредицата от придобивания на Sony PlayStation, Embracer и Microsoft остави следи от опустошение; последиците от мерките за икономии достигат без изключение дори и най-отдалечените кътчета на корпорациите. Колкото по-чувствителна е вътрешната и външната комуникация под мотото „We Are Family“, толкова по-силно трябва да звънят алармените камбани.
След Bioware идва отново Bioware. Остава само намерението следващия път да изглеждаме малко по-малко изненадани.
Пожелавам ви приятен уикенд
Петра Фрьолих
Главен редактор на GamesWirtschaft
