10.6 C
Берлин
събота, октомври 1, 2022

XIII: Преглед на римейка на римейка – Наистина ли всичко ще е по-добре след бурята?

Follow US

80FansLike
908FollowersFollow
55FollowersFollow

Категоричният римейк на класическия шутър XIII получава голяма кръпка, която отговаря на критиките на феновете. Един познавач на оригинала оценява промените.

Лека-полека нещата не вървят, така че трябва да е номерът. 13 винаги е било смятано за нещастно число, затова дори хотелите го пропускат в номерацията на етажите си. Освен това все още чувам баба ми да казва, че в петък 13-и не се излиза от къщи, а всъщност е най-добре изобщо да не се става. Виждате ли, аз се боря за обяснения, за да разбера какво току-що съм изиграл и как да го класифицирам.

За целта ще започна с фактите: В края на 2003 г. излиза XIII – различен шутър от първо лице. С помощта на технологията за засенчване на клетките и интелигентен дизайн трилърът за агента изглежда като комикс. Когато обаче през 2020 г. се появи римейк на XIII, цялата еуфория бързо се изпари. Новите графики не само нямаха много общо с оригиналния комикс, но и бъговете и сривовете направиха играта почти неизползваема.

Техническото състояние на заглавието, както и възмущението на общността, накараха издателя Microids да отзове разработчика PlayMagic и да възложи на френското студио Tower Five да направи римейк на играта. Играта е пусната в Steam на – какво съвпадение – 13 септември 2022 г. Собствениците на първия римейк от 2020 г. получават новата версия като безплатна актуализация, а всички останали плащат малко под 30 евро.

Кой е номер 13?

Сърцето на играта все още е вълнуващата история, непроменена по съдържание, за убийството на президента на САЩ, заговор до най-високите кръгове на обществото и планирано политическо сваляне.

XIII е адаптация на едноименната комикс поредица на двамата белгийски художници Жан Ван Хаме и Уилям Ванс. Това, което ме забавляваше на 16-годишна възраст, продължава да ми харесва и 20 години по-късно, например нарисуваните по онова време мехурчета с реч, умните сцени „картина в картина“, както и всички „тап, тап, тап“, „RATATATA“ и други ономатопеи (обозначение на стилистичното средство ономатопея – образователната мисия е изпълнена!), които се простират по целия екран.

(Прочутият фар: в началото XIII се събужда на стойката и не си спомня нищо)
(Прочутият фар: в началото XIII се събужда на стойката и не си спомня нищо)

В началото на играта главният герой се събужда на плажа с рана от куршум и амнезия. Татуировката XIII на гърдите му и ключът от шкафче на банка са единствените улики, за да разберем кой е той и какво се случва. Очевидно някой иска да предотврати точно това, защото малко след като се събужда, на сцената се появяват лоши момчета, които преследват XIII.

(По отношение на съдържанието римейкът на XIII предлага същата кампания като преди 20 години с няколко промени по отношение на няколко позиции на оръжията (в началото много липсват метателните ножове).)
(По отношение на съдържанието римейкът на XIII предлага същата кампания като преди 20 години с няколко промени по отношение на няколко позиции на оръжията (в началото много липсват метателните ножове).)

Това е прелюдията към една вълнуваща история, в която се редуват балерински и подли пасажи. Ако сте харесали историята тогава и имате някои пропуски в знанията си поради напредването на възрастта (като мен), ще получите парите си тук. Но екскурзията не отнема много време: приключих след по-малко от шест часа. Но тъй като знаех всичко от предишното оригинално преминаване, оценявам времето за игра на шест-седем часа, ако не сте „напълно вглъбени“.

Има общо четири нива на трудност, като първото от тях е посветено на историята. Всеки, който е играл друг шутър, трябва да започне поне от третото ниво на трудност. Всичко останало е твърде лесно, а изкуственият интелект върши останалото с поведението си, наподобяващо стрелба в галерия.

След кампанията въздухът е почти изчерпан. След актуализацията отново има мултиплейър режим, като единственият тип игра е deathmatch. Тогава беше забавно и весело, а днес все още е. Но това не е необходимо.

В нивата има задължителни колекционерски предмети, като фигурки и папки, но те трябва да са от значение само за ловците на постижения. Говорейки за постиженията: и тук работата е свършена небрежно. След като завърших играта на второто ниво на трудност, получих постижението точно за тази трудност, но не и за лесния режим, както обикновено се случва. И обратното, получих постиженията за другите (т.е. най-трудните) режими, когато, благодарение на въведената селекция на нива, завърших епилога без врагове на съответното ниво едва след като завърших кампанията. Наистина вярно.

(Новите графики не са толкова комиксови, а приличат повече на 3D графики с комиксов филтър. Това е много жалко, заради това се губи много атмосфера. Освен това майор Джоунс е със затворени очи и разваля снимката.
(Новите графики не са толкова комиксови, а приличат повече на 3D графики с комиксов филтър. Това е много жалко, заради това се губи много атмосфера. Освен това майор Джоунс е със затворени очи и разваля снимката.

Заседнал е на всеки ъгъл

Ремейкът отпреди две години беше пълен с бъгове, а общността беше раздразнена от по-лошото качество на графиката в сравнение с оригинала от 2003 г. Всеки, който очаква значителни постижения в последната точка, за съжаление ще бъде разочарован. Въпреки че благодарение на преработката графиките изглеждат малко по-„клетъчно засенчени“, преобладава графичният стил на новото издание отпреди две години, което за моя вкус е прекалено 3D.

(Тази снимка обобщава много от това, което не е наред с новите графики. След като завърши тези три равнинни участъка в каньона, нашият тестер имаше главоболие.)
(Тази снимка обобщава много от това, което не е наред с новите графики. След като завърши тези три равнинни участъка в каньона, нашият тестер имаше главоболие.)

Точно това обаче направи оригиналната игра толкова специална и я отличи от останалите. Включени са комични ефекти с ономатопея, картина в картината и размазан изглед, но според мен те са твърде фини на заден план. Например не мога да разбера защо са премахнали такива емблематични сцени като кадрите в началото, когато загива спасителят. Освен това началният екран на ниво, съставен от няколко комиксови изображения, вече не съществува. Вместо това изгледът вече е „нормален“.

При вида на героите и техните черти на лицето за съжаление виждаме 3D фигури, а не герои от комикси. С новите графики предаванията, моментите и преходите на героите изглеждат някак сковани и дървени – въпреки че новите разработчици са се насочили повече към оригиналния вид след обновяването, много неща все още са загубени.

Всичко това е дразнещо, но в крайна сметка е въпрос на вкус. Какво ще кажете за техническото състояние на играта? Тя все още не е безупречна, но поне играта може да се играе без сериозни (!) проблеми. Фактът, че босият спасител издава звуци при ходене в началото, сякаш е обут с ботуши, или че израженията на героите невинаги са синхронизирани по устните, спадат към категорията „дразнещо, но не чак толкова лошо“. По-дразнещо е, че изказванията на героите много често просто спират по средата на изречението или че все още чувам диалога на враговете, които вече са били нокаутирани. Ако приятелски настроени NPC-та пресекат пътя на XIII, може да се случи така, че те да се плъзнат под героя и той да се издигне във въздуха – и да остане там.

Няколко пъти имаше ситуации, в които не можех да избегна презареждането на контролната точка. Например по време на мисията в Плейн Рок, когато XIII е заклещен на тавана на килията в началото и не може да се движи. Последвалият поход с охраната беше успешен само с късмет, защото от нищото получих удари с тръстика, защото охраната, вместо да върви зад мен, се беше заклещила някъде и по този начин бях твърде далеч от него. Друг път се заклещвах в спираловидното стълбище на манастира или пък ме хвърляше, докато се опитвах да сляза по стълба.

Освен това често се случва след контролна точка по време на мисия инвентарът на оръжията да се коригира. Мога да разбера, че в XIII има само няколко по-малки пистолета за стрелба в началото на мисията. Но ако по време на мисия съм натрупал голям арсенал, след това минавам през контролна точка в коридор и изведнъж в края на коридора имам само два пистолета и една пушка, нямам никакво разбиране за това.

Изглежда сякаш разработчиците искат да ми „внушат“ (да не кажа да ми наложат) определен стил на игра, но също така са максимално непоследователни. След няколко убийства и няколко секунди вече съм заловил автомата, който използвах преди. Какъв е смисълът?

Какво прави римейкът добре

Мога да продължа така още известно време: Поведението на изкуствения интелект е отвратително, промъкването (както в оригинала) може да се извърши и с дива стрелба (с няколко изключения), а дори няма да започна с намирането на пътя на хеликоптера в битката с боса. Все пак има неща, които римейкът прави добре и които с удоволствие приех по време на играта.

(Голямо подобрение е контекстното меню, което се вижда тук при грайфера.)
(Голямо подобрение е контекстното меню, което се вижда тук при грайфера.)

Това включва всички съвременни удобства, които не съществуваха преди 20 години. Благословия е да можеш да използваш грайферната кука контекстуално в горещи точки с едно натискане на клавиш E. Не ми липсва неудобното бъркане от оригинала и управлението на обемисти предмети. Престрелките също са забавни и лесни за изпълнение. Когато АК47 или М16 го изстрелват и се чува задоволителният звук на обратна връзка от удара, аз съм точно в центъра на събитията и отново играя „моята“ XIII.

За римейк, който също е значително преработен, това обаче е твърде малко за цена от малко под 30 евро. Особено защото XIII Classic струва шест евро в Steam и, с изключение на липсата на широкоекранна резолюция, работи перфектно – с обемисти контроли или не.

Присъда на редактора

Имам страхотни спомени от младежките си игри с XIII. Когато преди две години римейкът беше изправен толкова катастрофално до стената, си помислих, че е много жалко за тази все още страхотна игра. Разочарован съм от римейка, защото, ако се съпоставят голямото усилие, цената и шумната комуникация от страна на издателя Microids, резултатът от него е ужасяващо малък. Да, от техническа гледна точка играта е в по-добро състояние, но все още е далеч от „много добра“. Да, графиките са адаптирани към комиксовия вид, но само минимално, а ефектите дори са намалени в сравнение с оригинала.

Честно казано, не разбирам нито смисъла, нито необходимостта от този римейк. Нещо повече, заради недостатъците, филмът не ми изглежда като любяща трансформация на носталгично ценен продукт в модерната епоха – нали именно това трябва да бъдат римейковете? – но все пак е като половинчата адаптация без надеждна гаранция за качество. От друга страна, бях много щастлив да приема благодарните функции за комфорт. Но само те по никакъв начин не оправдават качеството на играта. Фактът, че след две години тя вече може да се играе само с няколко странности, не е нещо, което разработчиците трябва да си закачат на ревера.

Stephan
Stephan
Възраст: 25 Произход: България Хоби: Игри Професия: Онлайн редактор, студент

RELATED ARTICLES

Новият покемон прилича на Digda – Това може да направи новата версия на покемона от малиново и лилаво

Nintendo представи нов покемон от лилаво и малиново. Въпреки това тя силно напомня на добре познатата Digda. Дори името...

Реалистичният хардкор шутър Road to Vostok представя демонстрационна версия за игра

Почитателите на хардкор игрите трябва да обърнат внимание на шутъра за оцеляване Road to Vostok, чиято безплатна демо версия...

Google Stadia се прекратява, игрите в облака не работят – дори разработчиците не знаеха

Услугата за игри в облака Google Stadia ще бъде преустановена в началото на следващата година. Изглежда, че това е...