Той е ту Джеймс Бонд, ту Джон Уик, а после отново MGS 5: Modern Warfare 4 показва колко разнообразна може да бъде кампанията на един шутър.
След кампанията на Black Ops 7, която за мен беше изключително разочароваща, всъщност бях отписал Call of Duty. Цялото нещо изглеждаше като неуспешен експеримент, при който разработчиците явно не са могли да се решат между кооперативно и солово приключение.
И от години не спирам да чувам: „Никой не играе Call of Duty заради кампанията, а заради мултиплейъра.“ Тук трябва да се противопоставя двойно. Първо, от самото начало играя поредицата изключително заради соловите ѝ кампании. И второ, Activision едва ли би инвестирала милиони в сложни приключения за един играч, ако наистина никой не се интересуваше от тях.
Изненада: първоначалният ми скептицизъм спрямо Modern Warfare 4 не издържа и пет минути. От „Надявам се това да не е поредният провал“ доста бързо се превърна в „Боже мой, какво става тук?“ Когато след около седем часа се появиха финалните надписи, без да се замислям, започнах втори проход. От една страна, защото непременно исках да преживея това зрелище още веднъж. От друга страна, защото бях любопитен дали решенията, които трябва да се вземат в някои мисии, наистина влияят на по-нататъшния ход на историята. Толкова ще разкрия: който очаква толкова далекостигащи последствия, колкото в „The Blood of Dawnwalker“, ще трябва значително да понижи очакванията си.
С кампанията си „Modern Warfare 4“ доказва колко много още може да се събере в една шутър игра от първо лице. Агентска екшън по модела на Джеймс Бонд, безмилостни близки сражения в стила на Джон Уик и изследване на отворена среда като в „MGS 5“, комбинирани с обичайната за „Call of Duty“ безкомпромисна грандиозност. И още преди някой от тези елементи да успее да омръзне, Infinity Ward вече е подготвила следващата изненада.
Пъстра смесица от насилие
В един момент преследвате противник в най-добрия стил на паркур по покривите на Ню Йорк, а малко след това се биете в нощен клуб. След това се впускате в дива гонка из центъра на Париж, спускате се с въже по фасадата на небостъргач в Мумбай през нощта или се борите за оцеляване на Корейския полуостров в разгара на брутална инвазия.
При това Infinity Ward съвсем не се ограничава само с промяна на декора. И от гледна точка на геймплея „Modern Warfare 4“ предлага непрекъснати изненади: промъквате се, катерите се, управлявате превозни средства, раздавате шамари, решавате малки загадки, боравите с тежко оборудване и, разбира се, междувременно се пробивате по класическия начин с автомат през вражеските позиции. Докато „Black Ops 6“ вече вървеше в тази посока, „Modern Warfare 4“ напълно разбива старите ограничения.
Всъщност единственото нещо, което прави още по-голямо впечатление, е безграничната смелост да се разхищава. Някои игрови механики се използват само за няколко минути и след това изчезват завинаги. Докато други студиа биха изградили около такава идея цяла система за напредък с три дървета на умения и 20 часа гриндинг, „Modern Warfare 4“ отдавна е преминал към следващата атракция.
Под цялата тази лудост все още се крие „Call of Duty“
Без солидна основа този поток от идеи бързо би се срутил като къща от карти. Това, че това не се случва, се дължи на отличното боравене с оръжията: оръжията имат солидна мощ, попаденията се усещат мощно, а управлението реагира с обичайната прецизност. Колкото и нетипично да става всичко – веднага щом натисна спусъка, Modern Warfare 4 се усеща безспорно като Call of Duty.
Стабилната основа е и причината кампанията да не се превърне в обикновена съвкупност от зрелищни трикове. Подобно е на „Destiny 2“, където дори и най-слабият нов сюжетен DLC не беше пълен провал, защото основната структура – а именно феноменалната стрелба – е солидна като скала.
Изключение обаче правят ръкопашните битки и дуелите с ножове. Те са зрелищни и режисирани като във филм, но се играят малко неточно. Най-вече в разгара на битката не винаги е ясно кога трябва да блокирам атака и кога да нанеса удар.
Моят личен фаворит
Специални похвали заслужава главата „Gestrandet“. След като вашият отряд се разбива зад вражеските линии в Северна Корея, иначе до голяма степен линейният шутър изведнъж се превръща в мини приключение в отворен свят. Можете да изпълнявате целите на мисията в произволен ред, да изследвате околността по свое усмотрение, да изпълнявате допълнителни задачи и да събирате изобилие от плячка. В скривалището си можете да подобрявате оръжия и екипировка или да обменяте информация с вашите съратници.
Най-късно тук „Modern Warfare 4“ започва да прилича повече на „Metal Gear Solid 5: The Phantom Pain“ или „Far Cry 6“, отколкото на класическата „Call of Duty“. Можете да се разхождате из околността с превозни средства, да скачате от кули или скали, да отваряте парашута си и да се плъзгате незабелязано над вражеските контролни пунктове. Който няма желание за тайни действия, може вместо това да насочи бомбен дрон право в сърцето на вражеската група, да прегази войниците с камион или да ги ликвидира от покрива на радиокула със снайперска пушка. И това далеч не са всички възможности.
В зависимост от това дали се концентрирате върху трите основни цели на главата или изпълните и всички допълнителни задачи, можете да прекарате в този мини-отворен свят два, три или дори четири часа. Най-вече това пътуване в отворения свят функционира значително по-добре от мисиите с отворени сражения в „Modern Warfare 3“. Те ми се струваха като мултиплейър карти, върху които разработчиците са разпръснали набързо няколко мисионни цели.
Историята е по-скоро функционална
Докато Infinity Ward използва почти всички възможни игрови похвати, по-добре е да не се вниква прекалено задълбочено в сюжета. Северна Корея напада Южна Корея, на заден план, разбира се, още по-мощни сили дърпат конците, а паралелно с това капитан Прайс също е затънал до шия в международна конспирация.
В това няма особено много правдоподобност. „Modern Warfare 4“ не разказва политически трилър, а използва световната политика преди всичко като фитил за следващия голям екшън момент. Който очаква тук диференциран анализ на конфликта на Корейския полуостров, е на същото ниво като някой, който смята „Fast & Furious“ за документален филм за правилата за движение по пътищата.
Все пак героите не ми са напълно безразлични. Особено Парк и неговите другари се открояват приятно от обичайните, непоклатими супервойници. Те просто не са ходещи клишета за герои, а млади момчета в разгара на войната, които понякога могат да се страхуват или да се чувстват претоварени. Това ги прави правдоподобни и придава на историята неочаквано човешко измерение.
От друга страна, Мадс Микелсен в ролята на „Стрелецът“ ме разочарова. Не заради играта му – този човек има силно присъствие още от първата секунда. Но сценарият едва ли му дава възможност да създаде наистина запомнящ се злодей. Класически случай на „благороден резервист“: абсолютно перфектен избор за ролята, но престъпно недооценен.
Противниците биха могли да мислят малко повече
Веднага щом „Modern Warfare 4“ намали темпото, се забелязва колко несъобразително се държат някои врагове. Те си избират най-неудобните укрития или просто изглеждат така, сякаш не забелязват какво се случва на два метра от тях. В големите битки такива пропуски обикновено се губят в общия хаос. Веднага щом сраженията станат по-прегледни обаче, това съмнително поведение е трудно да се пренебрегне.
От аудиовизуална гледна точка няма за какво да се отнемат точки. Битките са поставени по грандиозен начин – навсякъде нещо се срутва, експлодира или се разпада на парчета благодарение на вашата енергична намеса. Местата на действието изобилстват от детайли, дори на заден план непрекъснато кипи и гърми.
Огромните производствени разходи за „Modern Warfare 4“ личат практически във всяка секунда. Но колкото и впечатляваща да е графиката, по отношение на звука Infinity Ward за мен надминава очакванията, защото досега не съм преживявал толкова грандиозен звуков фон в нито един друг шутър.
Call of Duty Modern Warfare 4 – Заключение от теста:
След Black Ops 7 очакванията ми за поредната кампания на Call of Duty бяха доста ниски. Modern Warfare 4 отново спечели сърцето ми. Не с великолепна история или особено хитри противници, а със зрелищни ефекти и огромен развлекателен фактор. Ако потърсите думата „зрелище“ в речника, до нея всъщност би трябвало да е изобразена корицата на Modern Warfare 4. След финалните надписи не имах усещането, че съм играл само седем часа, а че съм преживял невероятно много. И точно това за мен е по-важно в една кампания на „Call of Duty“, отколкото която и да е цифра на часовника. Ако зависи от мен, Activision може отсега нататък да ни предлага кампаниите точно по този начин: като високоефективен, компактен концентрат от екшън-блокбастър без нито грам излишък.
