Локустът излезе на светло: Gears of War: E-Day разкри огромно количество геймплей, а шутърът е сред най-големите козове в ръкава на Microsoft. А ние разбрахме още повече зад кулисите.
Интервютата с AAA-разработчици често са най-трудоемката част от работата ми. Седиш там с професионалисти, които са преминали дългогодишно медийно обучение, заобиколен от PR-специалисти, които внимават до най-малката подробност нито една изречена дума да не се отклонява от официалното прессъобщение. И, хей, дори мога да го разбера – всички сме преживявали как две неправилни изречения в ерата на интернет могат да предизвикат лавина. Вероятно Ив Гиймо все още се събужда уплашен и вика „AAA-игра!“
Още по-освежаващо е, когато разработчиците на блокбастъри просто си говорят на воля. Например при „Gears of War: E-Day“. Седя в Лос Анджелис, след голямото събитие Xbox Showcase, в една уединена стаичка с Мат Сърси, Ариан Ханбек и Никол Фаусет – всички те важни фигури зад новия „Gears“ – за да си говорим на воля за всичко, което искам да знам за новата игра. Няма ограничения, няма сценарий, няма правила.
Но разработчикът The Coalition има и много за наваксване. „Gears 5“ от 2019 г. страда от по-лоша репутация дори от пицата „Хавай“. По отношение на отворения свят, разказването на историята, микротранзакциите и геймдизайна, за много фенове играта пое в напълно погрешна посока. Нищо чудно, че вече седем години цари мълчание.
Gears of War: E-Day иска да промени това с грандиозно завръщане. И аз напускам срещата с доста добро предчувствие, защото според мен шутърът върви в три наистина добри посоки.
1. Отворен свят, който всъщност не е такъв
Gears 5 е една от последните жертви на вълната на тенденцията за отворения свят от 2010-те години. Сигурно си спомняте: сякаш всеки нов блокбастър изведнъж се нуждаеше от отворен игрови свят, за да може да си сложи модната дума на кутията и, в идеалния случай, да вплете и някои елементи на играта като абонаментна услуга, за да задържи хората колкото се може по-дълго. Понякога това се получаваше… но не и в случая с Gears 5.
Празните, отворени зони и наложените отсечки с превозни средства са и до днес най-голямата критика към Gears 5. Затова квази-продължението E-Day го казва ясно и категорично: нещо подобно няма да се повтори.
Още по-иронично е, че на арт директора Ариан Ханбек му се изплъзва терминът „отворен свят“, но той веднага поправя грешката си: „E-Day“ се отказва от отворени светове. Няма безкрайно обикаляне, няма наложени превозни средства. Но въпреки това „E-Day“ няма да бъде напълно линеен.
The Coalition се стреми към по-добър баланс в сравнение с предшественика, защото, както казва Ариан Ханбек: в E-Day вие следвате предимно предварително сценаризирани мисии през опустошения град Калона, но от време на време нивото се отваря. Тогава можете да решавате доста свободно в рамките на даден район къде искате да се отправите първо; включително и опционални мисионни цели.
Например, по собствена преценка спасявате някой отряд в беда от „Локуст“ и в замяна получавате награди, свързани със сюжета или екипировката. Като алтернатива можете да игнорирате бандата (срамувайте се).
Според мен това звучи като точно правилния баланс: именно един внушителен град пропилява потенциала си в чисто линейни нива, така че малко отвореност е напълно допустима. В идеалния случай бойните арени се превръщат в нещо като „пясъчник“, в който наистина мога свободно да решавам как, къде и какво да атакувам. Много яко.
2. Повече движение
Когато първата „Gears of War“ видя бял свят, шутърите с прикритие бяха революционни. Най-накрая можех безпроблемно да стрелям в шутъри и на конзола, защото имах време да си поема дъх и да се прицеля. Шутърите с прикритие окончателно отвориха вратите на конзолите за мейнстрийм шутърите, след като „Halo“ и компания вече бяха прокарали крак там няколко години по-рано.
През 2026 г. ситуацията се е променила, шутърите отдавна са нещо обичайно на конзолите – шутърите с прикритие, от друга страна, са все по-редки. Въпреки това E-Day взема правилното решение да не се откаже от тази същност на марката. Фактът, че войниците от „Gears“, с тежките си брони, се втурват към укритията и при това смачкват вратите на колите, докато около тях
Но Маркъс и Дом получават няколко нови трика. В бъдеще играта ще разграничава различни височини на прикритие, така че героите от Gears понякога ще се промъкват покрай барикади, високи един метър. Освен това те могат да се плъзгат на къси разстояния. И да скачат! Разработчиците веднага уточняват, че скоковете в „Gears“ не са панацея за избягване на вражеския огън. „Gears“ няма да се превърне в клонинг на „CoD“, в който всички подскачат наоколо като диви зайчета.
Особено в мултиплейър режима се надявам новите възможности за придвижване да донесат по-модерен игрови поток – звучи точно като правилната посока.
3. Пътуваме назад във времето
Подобно на „Halo“, историята на сагата „Gears“ след края на третата част се озова в доста голяма задънена улица. В същото време златните години на поредицата са толкова отдавна, че вероятно ще трябва отново да привличеш вниманието на младите играчи от утре към очарованието на „Gears“. Фактът, че „E-Day“ се връща назад във времето, решава два проблема с един удар.
„E-Day“ има потенциала да се превърне в „Halo: Reach“ на сагата „Gears“: Мрачна предистория, която показва свят, който досега сме виждали само в книги и комикси. Защото преди „Gears“ да влязат в битка срещу „Locust“, те току-що бяха излезли от гигантска гражданска война срещу самите себе си. Подобно на „Spartans“ в „Halo“, „Gears“ всъщност са част от фашистоидна военна машина, която безмилостно експлоатира хората.
Искам да преживея този Sera в игра. Общество, в което „лошите“ стават „добри“ само защото се борят срещу още по-зли злодеи. Общество, което от технологична гледна точка прилича на Земята, но всъщност функционира съвсем по друг начин. Общество на противоречия, което ражда сурови герои като Маркъс, Дом и компания.
А руините на една цивилизация крият потенциал за толкова много страхотни истории – малки и големи, разказани чрез околната среда или директно чрез диалози. Виждам отново и отново разочарование от това, че „E-Day“ не продължава сюжетната нишка на „Gears 5“, но от друга страна съм твърдо убеден: в миналото на вселената на „Gears“ все още се крият толкова много съкровища на историята. Време е някой да ги извади на бял свят.
А фактът, че разработчиците тук дори си сътрудничат с Карен Травис, която е написала оригиналните романи за Gears, е повече от просто черешката на тортата. Това ме кара да вярвам, че разработчиците от The Coalition знаят как да се справят с наследството на Gears. Или поне най-накрая са си извлекли поуки от грешките на предшествениците си.
Заключение на редакцията
„Gears of War: E-Day“ е моят фаворит от Summer Game Fest 2026. Колкото и фантастично да ми се струва разнообразието от големи и малки игри извън блокбастърите с голям бюджет: все пак две-три игри годишно могат с удоволствие да разширяват границите на това, което в момента е технически възможно. И „E-Day“ изглежда прави точно това. Краят на Калона обещава графична грандиозност, която няма равна на себе си.
Но не само това: тя обещава завръщане на поредицата „Gears“ към старите ѝ силни страни. С акцент върху класическите престрелки с Локуст, класическата динамика между героите и класическите достойнства на геймдизайна. Без отворен свят, без натрапчиви задачи за отключване, без криволичеща история, която съществува само защото по някакъв начин трябва да продължи.
The Coalition залага точно на правилните неща. Сега остава само готовата игра да оправдае очакванията – и тук за мен в момента висят най-големите въпросителни. „Gears of War: E-Day“ има потенциала да бъде първата игра от поредицата „Gears“ в пост-Epic ерата, която да се доближи до гениалността на класиките. Но това са дяволски големи стъпки, които трябва да се запълнят.
