На gamescom нашата авторка Дани имаше възможност да изпробва необичайната пъзел игра PVKK и дори да седне в „истинска“ кабина на оръдие. Тя разкрива колко забавно е да натискаш бутоните.
„Боже, колко бих искала да натискам бутони и да дърпам лостове в командния център!“ – Само преди няколко дни разказах на майка ми за тази моя детска мечта.
На екрана се въртеше поредното повторение на „Пришълецът“, а аз с завист следях Елън Рипли как превключва копчета, въвежда кодове и с натискането на един бутон в пилотската кабина на космическия кораб всичко започва да мига и да пищи.
Защото вместо маса, стол и компютър, на срещата за тестване на Planetenverteidigungskanonenkommandant (кажете го три пъти бързо!) ме очакваше инсталация с физически бутони, монитори, регулатори и още много други неща. Това, което изглеждаше като извадено от истинска пилотска кабина, беше моето игрище за следващите 20 минути.
Ставам командир на планетарната отбрана (да, ще пиша името всеки път!) и имам проста задача, която обаче не е толкова проста: Да свалям вражески въздухоплавателни средства, преди те да направят същото с мен.
Не натискайте не червения бутон!
Инстинктът ми крещи „Натисни всичко наведнъж!“, но аз се въздържам и следвам инструкциите на генерал Рене, разработчик в Bippinbits и експерт по бутони. Той ме води през първоначално доста объркващата джунгла от превключватели: ако преместя този регулатор нагоре, ще приема обаждане от оперативния анализатор Шварц, който ще ми даде информация за текущата ми мисия.
Премествам още един регулатор и завъртам един бутон, за да насоча вражеския обект в небето. С този лост отляво стартирам двигателя, а с лоста над него контролирам налягането. Веднага щом стартирам пещта, на екрана пред мен виждам как от тръбите излиза огън. Уф, всичко е наред.
Продължавам с подготовката на оръдията. Настройвам ъгъла на изстрела, въвеждам координатите в системата, активирам ракетите и натискам големия червен бутон и… БУМ. Пряк удар! Чувам възторжени аплодисменти зад себе си и аз също се чувствам наистина добре.
Следващата цел уцелвам почти без помощта на Рене. За краткото време успях да запомня по-голямата част от процедурите. Но тъй като този път не стрелям по балон с горещ въздух, а по движещ се самолет, трябва да настроя правилната траектория и да натисна спусъка в точния момент, за да уцеля обекта.
Но за професионален командир на планетарна отбранителна артилерия като мен това разбира се не е никакъв проблем. БУМ. Картината се разклаща, на монитора вдясно от мен виждам експлозията в близък план, зад мен отново се чуват аплодисменти. Толкова е просто, но натискането на бутоните е толкова приятно!
Това ли е всичко?
Натискането на бутони и превключването на превключватели е основният елемент на геймплея, но Planetary Defense Cannon Commander има още какво да предложи. Защото това е игрова история с четири планирани акта, в които дори можем да взимаме решения, които променят хода на играта.
Докато седим в малкия си бункер, задоволяваме нуждите си, подобряваме дома си, пием чай и си играем с панелите в пилотската кабина, нашите началници се свързват с нас по радиото. Но и вражеската фракция се включва в комуникациите ни и ни изкушава с контраоферти.
Да останем ли лоялни командири или да се обърнем срещу собствения си режим? Нашите решения имат пряко влияние върху историята и края. Според Рене симулацията трябва да прилича малко на бюрократичната симулация Papers, Please. Така развиваме ежедневна рутина, получаваме все повече задачи, вземаме самостоятелни решения – и вероятно правим много грешки.
Фасцинацията на превключвателя
Идеята да се разработи симулация, която се върти около натискането на бутони, хрумнала на Рене благодарение на звуков пример. Звукът от простото натискане на бутон толкова харесал на разработчика, че той решил да го включи в игра – и сега просто създава цяла игра около него.
На gamescom издателят Kepler Interactive и екипът от разработчици се представят с впечатляваща инсталация – но как това тактилно усещане може да бъде пренесено в играта? „За целта използваме трик, който всъщност не бива да се използва в дизайна на игри“, обяснява Рене.
За да се симулират тежките превключватели, лостове и манивели, курсорът на мишката остава замразен на едно място, докато държим натиснат бутона. Движенията се изпълняват чрез движение на мишката. Освен това Рене обръща голямо внимание на звуковите ефекти. Кликване и скърцане тук, метален звън там и сирена, която разкъсва тъпанчетата, като черешка на тортата.
Дали удовлетворяващото чувство и детската радост, които изпитвам на инди щанда на Planetenverteidigungskanonenkommandant, ще се пренесат в играта, ще разберем най-късно при излизането й през лятото на 2026 г.
Ако искате да опитате симулацията предварително, можете да се радвате на демо версия, която също ще излезе следващата година. Или можете да играете още сега на gamescom в Indie Arena Booth в зала 10.2. Не забравяйте да поздравите милия Рене!
Заключение на редакцията
Преди да го пробвам, бях определил PVKK като малка загадка в бункер, която може би ще разгледам някой ден. Сега обаче, след като се запалих по натискането на бутони и превключването на превключватели, с нетърпение очаквам излизането на играта догодина. Обичам, когато разработчиците се осмеляват да пробват нови неща и да експериментират с необичайни идеи.
Малко се притеснявам обаче, че хаптичното преживяване и удовлетворението ще се загубят, когато играя симулацията с мишка и клавиатура. И дали геймплейът ще бъде достатъчно мотивиращ, за да ме задържи повече от двадесет минути, ще разберем едва при излизането на играта.
В крайна сметка Planetenverteidigungskanonenkommandant (за последен път!) иска да бъде сериозна симулация на история, а не просто кратка забава за някой като мен, който имаше детското желание да натисне червения бутон.
