Road to Vostok е хардкор шутър за един играч, който напомня малко на Stalker. Най-накрая го играх и изобщо не исках да спирам.
Какво, вече е 2 часа? Окей, само още малко! Това, което за мен трябваше да бъде само една кратка вечер с няколко демо версии от Steam Next Fest, излезе извън контрол. Виновникът за това е един шутър за един играч, наречен Road to Vostok. Той ме завладя толкова изненадващо, че не исках да спирам да играя. Защо? Нека ви обясня.
Какво е Road to Vostok?
Забелязах играта заради някои прилики с Stalker. Само по себе си избледнелият визуален стил, комбиниран с източноевропейски пейзажи и автомати AK. Road to Vostok обаче не се развива в Украйна, а на границата между Финландия и Русия. Според разработчиците се озовавам в неопределена постапокалиптична обстановка, което обяснява изоставените села и мародерстващите бандити.
Пост-апокалипсис? Атмосфера на Stalker? Аз съм вътре! Започвам безплатната демо версия и избирам лесно
ниво на трудност. Лесно в кавички, защото дори и тогава Road to Vostok не е лесна игра. Все пак започвам пътуването си в безопасно убежище и получавам случайно избрано оръжие.
Урок, карта, мерник? Тук няма такова нещо. Когато намеря ново оръжие, първо трябва да намеря подходящ пълнител и подходящи патрони, за да мога да стрелям. След това трябва да презареждам празните пълнители на ръка
в инвентара, ако искам да ги използвам отново. И, разбира се, трябва да ям и пия по начин, подходящ за оцеляване.
Но аз вече съм свикнал с подобни неща от DayZ и други стрелялки с претенции за реализъм и затова започвам първото си пътуване с оптимизъм. Посреща ме пейзаж, доминиран от иглолистни дървета, в който наситеността е напълно намалена. Всичко изглежда сиво и мрачно, но това пасва отлично на обстановката.
Освен виенето на вятъра, всичко е напълно тихо, никой не изглежда да живее в разпадащите се колиби. Затова започвам с това, което всеки разумен играч би направил: претърсвам всеки ъгъл за плячка и събирам всичко, което ми попадне под ръка. Изведнъж обаче се чува силен трясък: куршум профучава точно до ухото ми. Нямам представа откъде е дошъл изстрелът и в паника се втурвам да се скрия.
След като се крия няколко секунди зад кола, се осмелявам да изляза, откривам стрелеца и го елиминирам с един-два изстрела. За щастие, той не ме е уцелил. След тази среща съм значително по-предпазлив: винаги търся следващото укритие, наблюдавам внимателно околността и се оглеждам за противници.
Успоредно с това натрупвам все повече плячка: китара, различни книги, настолни игри, ръкавици, консерви с грах, автомат и различни списания за различни оръжия. Road to Vostok не пести плячката, но също така заплашва със смърт.
Защото половин час по-късно един бандит ме изненадва и аз падам на земята. Всичко, което беше в инвентара ми, сега е изчезнало и трябва да започна отначало. Въпреки това, по всяко време мога да съхранявам плячката си на сигурно място в жилището си или да я разменя за ценни предмети при търговците.
Но защо всичко това? Road to Vostok няма сюжетни мисии или определена цел. Аз се боря, за да оцелея и постепенно да напредвам към по-трудни карти. От търговците купувам мебели за убежището си и доставям специални предмети, за да бъда възнаграден с оръжия и екипировка.
В крайната зона Vostok могат да се намерят особено мощни оръжия и екипировка, но на висока цена: Ако умра тук, губя не само инвентара си, но и целия си герой и трябва да започна отначало. Освен това тук ме очакват и по-силни противници, които дори изискват въздушна подкрепа.
Все още не е ясно кога ще излезе играта. Road to Vostok се разработва от един-единствен разработчик от Финландия. Но: Повечето точки от пътната карта вече са отметнати. В момента трябва да бъдат завършени още карти и играта да бъде тествана по-подробно. В даден момент шутърът ще се появи в Early Access на Steam.
Основата обаче вече е многообещаваща: Road to Vostok няма лъскави графики, но за сметка на това предлага солидно оръжие, сравнително интелигентни AI противници и атмосферичен саундтрак. Високата трудност и рискът да загубиш всичко те принуждават да действаш тактически и правят сърцето ми да тупти при всяка битка.
Заключение на редакцията
Екстракционните шутъри изобщо не са по мое вкус. Възможността да загубя всичко в един миг ме отблъсква от игрите. Въпреки това, Road to Vostok ми доставя огромно удоволствие. Мрачната атмосфера, постоянното напрежение и кратките, но интензивни престрелки създават истинска атракция. Фактът, че редовно намирам ценни съкровища, ме мотивира допълнително.
В моето скривалище вече съм напълнил всички шкафове и рафтове с предмети и продължавам да предприемам все нови и нови експедиции. Вече съм любопитен да видя върху кои карти и противници работи разработчикът. Защото, разбира се, някой ден ще се уморя от моето село и от винаги еднакво изглеждащите бандити.
Остава да се види дали Road to Vostok без ясна цел ще ме мотивира и след излизането си. Бих предпочел да има възможност да се играе стрелялката до края.
