Новата игра Screamer може и да има утвърдено във времето име, но няма много общо с класическата серия състезателни игри от 90-те години. С изключение на това, че и тук оловният крак е избутан до краен предел.
Да поговорим директно с яркосиния китов слон, който пулсира в стаята: Не, този крещящ кит няма точно нищо общо със старите международни състезателни игри със същото име (познати и обичани от нас като „Bleifuss“). Да, и в двете игри става дума за бързи коли, а и тогава, както и сега, зад играта стоят италианците от Milestone. Но това отново е всичко.
Защо тогава изобщо пишем ревю? Защото липсват добри аркадни състезатели, Need for Speed беше поставена на лед, а Screamer може и да не предизвиква възгласи от нас, но все пак пуска конските си сили на пътя. GlobalESportNews ще ви каже дали си струва да я купите – и за кого.
Парите за Фарес
Централният елемент на Screamer е „Турнирът“: Някъде в недалечното бъдеще, естествено антиутопично и в стил „Блейд Рънър“, мистериозният „г-н А“ организира автомобилно състезание, в което групи от така наречените „крещящи“ се състезават една срещу друга.
Това са отбори с имена като „Green Reapers“, „Strike Force Romanda“, „Kagawa-Kai“ или „Anaconda Corp“, като всички те имат свои собствени причини да участват в турнира.
Едни искат да отмъстят за убит член, други търсят слава и чест. И всички те се интересуват от наградния фонд, възлизащ на *проверява банкнотите* спокойните 100 милиарда щатски долара. Да, в света на Screamer определено не се разправя.
За да вземете тази стабилна сума, вие влизате в ролята на различни шофьори от всички отбори. Застанали зад волана на техните индивидуални автомобили, трябва да изпълните всякакви задачи в рамките на многобройните мисии: да постигнете определени времена за обиколка, да подобрите рекорди, да заемете определено място на подиума, да задействате форсиране по време на дрифт или да спечелите отборните състезания.
Съкровище в дистопичната гора
На моменти нивото на трудност се люшка много напред-назад, въпреки избираемите нива на трудност и приятния брой помощни функции.
Една мисия печеля без никакви проблеми с 500 метра разлика до второто място, в следващата мисия почти не допускам грешки при шофирането и се измъквам на милостивото трето място.
Пътувате също така по сравнително малко писти: има четири различни сценария с 32 писти, които само частично използват други части от околната среда за себе си.
При всички случаи цялото нещо изглежда наистина добре: Оттам обаче безумно високата скорост и ефектите на сблъсъците изглеждат наистина добре. А цялото нещо работи бързо и стабилно дори на системи от среден клас при високо ниво на детайлност.
Толкова е жалко само, че няма какво толкова да се види извън красиво инсценираните писти. Ако си спомним за оригиналния Screamer (който беше базиран до голяма степен на първия Ridge Racer), навсякъде се случваше нещо със самолети, хеликоптери и въжени линии, които профучаваха през екрана. Тук няма нищо подобно.
Няма състезателна игра като всяка друга
В рамките на турнира сюжетът, който се върти около състезанията, отмъщението и богатството, играе забележително голяма роля. Толкова голяма, че на моменти кратките състезания изглеждат по-скоро като пълнеж.
Преди и след състезанията ще ви се говори безкрайно, главно в диалогови откъси, представени от страничен изглед, но също и в много солидно изработени кратки филмчета, създадени от известното японско аниме студиоPolygon Pictures(Tron: Uprising, Love, Death & Robots и др.).
Особеност на сюжета е, че тук, както и в Tekken 8, почти всеки герой говори на различен език – от английски през френски, италиански или испански до немски и японски, можете да чуете много, без героите да имат и най-малки проблеми с комуникацията помежду си. За разлика от Tekken, Screamer поне има обяснение със смокинов лист за тази чудна страна на babelfish.
При всички случаи сюжетът е добре направен. А ако цените да сте възможно най-много полиглоти, особено когато става дума за ругатни, то Screamer е отличен учител. Защото тук има наистина тежки ругатни, а екипите определено не пестят думите си.
В дългосрочен план обаче всичко това е малко прекалено и изморително; от своя страна бих го намерил за по-добро, ако везната между играта и историята се беше наклонила много повече в посока на играта. Поне всички прекъсвания на състезанието могат да бъдат прескочени, ако просто не ви се слушат закачките.
Аниме Drift Master
Турнирът е не само център на историята, но и учебник на играта. Това е така, защото Screamer предлага няколко специални функции, които ясно я отличават от стандартните състезателни игри.
На първо място са контролите, които са силно вдъхновени от системата с два стика от Inertial Drift. Нека си припомним: там левият стик се използва за нормално управление, а десният стик се използва за контрол на дрифта. В Screamer, от друга страна, левият стик управлява нормално, а десният стик контролира дрейфа. Добре, говорим по-малко за „вдъхновени“ и повече за „приети“.
И тук-там системата изисква известно запознаване. По-специално дрифтът дава възможност за забележително прецизен контрол върху завиването на собственото ви превозно средство, но също така изисква много прецизен контрол. Ако влезете в завой под неправилен ъгъл, ще се блъснете в бордюра с пълна скорост, което не само ви забавя, но и понякога ви струва изключително широкия заден спойлер.
Впрочем, след като веднъж овладеете дрифта след известно време тренировки, цялото нещо е доста яко. Изведнъж ще можете да дрифтирате от пълна скорост, да следвате точно траекторията на завоя, само на няколко сантиметра след бордюра – и след това да завършите всичко с точно премерено турбо, когато се върнете на правата. Защото има и ехо система.
Здравейте, Echo! Здравейте, крещящо устройство!
Начинът, по който се запознавате с „Echo“ по време на турнира, е наистина глупав. Нека обобщя: „Хей, аз съм механикът, когото не познаваш. Ще инсталирам във вашите суперскъпи суперавтомобили устройство, разработено преди мен, което ще гарантира, че ако колата ви експлодира, ще бъдете съживени веднага. Готино? Готино!“
Ам. Добре. Ехото е колекция от игрови механики, които другаде биха се наричали Турбоускорение, Такедаун или Щит. За да можете да използвате която и да е от тях, трябва да натрупате „синхронизираща“ енергия, като шофирате възможно най-умело или превключвате скоростите възможно най-прецизно.
Ако използвате това, ще се зареди „ентропия“, която на свой ред можете да използвате за кратък щит или „овърдрайв“ – ако ударите с него противник, той спонтанно ще избухне в пламъци. Това обаче ще направите и вие, ако докоснете стената по време на тази фаза. Класическа система за съотношението риск/печалба.
Всичко това е разпределено по раменните бутони на геймпада (силно препоръчано от играта) и отнема известно време, за да се запознаете с него. За щастие обаче това се въвежда постепенно само по време на дългия турнир.
Аркадата зове!
Ако пък искате да се впуснете с главата напред в действието, аркадният режим е вашата предпочитана дестинация: тук ви очакват нормални и отборни състезания, различни варианти на предизвикателства, както и състезания с контролни точки и за време – повече от достатъчен избор за продължително забавление на пълна газ. В началото обаче съдържанието е все още много малко, тъй като пистите и автомобилите се отключват в рамките на турнира или чрез постоянни аркадни състезания.
Цялото нещо изглежда наистина добре. И върви наистина адски бързо!
Търпеливите колекционери ще попълнят архива с течение на времето с произведения на изкуството, видеоклипове, (чудесно интензивния) саундтрак и много възможности за персонализация на всички превозни средства.
Ако искате да се похвалите пред света с бижуто си с голям спойлер, можете също така да превключите на фоторежим по всяко време на състезанията, за да направите изключително драматични снимки на собствения си автомобил от възможно най-безумните перспективи и с много филтри.
Освен това не и в мултиплейър режим, тъй като другите шофьори вероятно биха сметнали това за глупаво. Screamer предлага различни варианти за мултиплейър, включително разделен екран за до четирима участници, което рядко се среща в наши дни.
Заключение на редакционния екип
Сцена, сцена, сцена, сцена, кратка надпревара, сцена, сцена, сцена – точно така си представям, че трябва да изглежда една състезателна игра, разработена от Хидео Кодзима. Въпреки че турнирът е наистина стилно инсцениран, той се състои от твърде много говорене и твърде малко действие на пистата. В резултат на това след кратко време по време на теста забелязах признаци на износване на бутона „прескочи“. Сюжетът в крайна сметка не е толкова интересен, дори и ако тук речникът ми на международен беглец е надлежно разширен.
По отношение на съдържанието ви очаква чиста аркада. Управлението на дрифта чрез десния стик работи добре и прецизно, след като за известно време се свикне с него. Но точно както и при инерциалния дрифт, той изглежда като решение на проблем, който всъщност не съществува. Междувременно изиграх за сравнение добрата стара игра OutRun 2006: Coast 2 Coast и трябва да кажа: дрифтовете работят също толкова прецизно и са много по-лесни за използване
Screamer е наистина добра състезателна игра, със светкавично бърза, чудесно ефективна графика, забележително силен саундтрак и подходящо предизвикателни противници. И дори ако не всички нейни функции имат наистина голям смисъл, оценявам това, че тук-там се опитва нещо ново. Дори ако от време на време прескача целта.
