Нова инди игра на ужасите в Steam предизвиква един от най-страшните моменти от години – и това за само 5 евро.
В хорър сегмента на Steam всичко изглежда едно и също: винаги същите клишета, винаги същите евтини jump scares, отново и отново изоставени къщи, мрачни коридори и трептящи фенери. Когато се появи някой иновативен хит като Exit 8 или игрите Backrooms, принципът на играта се копира десетки пъти в рамките на кратко време.
Като човек, който редовно се рови в потока от инди хорър игри, очакванията ми са съответно ниски. Но тогава се появи Dread Flats. И изведнъж отново се появи това чувство, което ми липсваше от времето, когато играех Voices of the Void: истинско неразположение, истинско напрежение.
И един момент, който се запечата дълбоко в съзнанието ми. Без шумни изплашвания, без фонтани от кръв, а тихо, психологическо напрежение, което прониква под кожата. И всичко това за само 5 евро.
Една сцена, която никога няма да забравя
За какво става дума? Dread Flats ви поставя в ролята на видеоблогър, който по поръчка на фен разследва мистериозна висока сграда в Китай. Причината: близък човек е изчезнал там, а полицията изглежда безсилна. Единственият изход е да се впусне в бетонния кошмар, въоръжен с камера и фенерче.
Това, което следва, е смесица от проучвания, пъзели и фрагменти от историята, които бавно се събират в една тревожна картина. Играта до голяма степен се лишава от обичайните евтини ефекти на изплашване. Ужасът в Dread Flats идва постепенно. И точно това е неговият коз.
Внимание, спойлери! Следва подробно описание на ключова сцена от Dread Flats, която е особено впечатляваща.
Ако искате да изживеете играта без предразсъдъци, по-добре не четете нататък.
Спойлер! Следват подробни описания на ключова сцена от Dread Flats, която е особено впечатляваща.
Първоначално всичко е тихо. Чува се само тихото шумолене на камерата. Но тогава се случва: гардеробът се отваря със скърцане. От него излиза една измършала, стара жена и хвърля камерата на пода. Гледката вече е ограничена, картината е наклонена – но играта продължава.
Това, което следва, е чист психологически ужас. Старата жена просто стои на място. Точно до леглото. В продължение на минути тя зяпа спящия герой, без да мърда. Няма музика, няма ефекти, само това зловещо изчакване. И накрая тя бавно се промъква под леглото – и остава там.
Мисълта, че нещо дебне точно под героя, докато ти отново поемаш контрола, е толкова смущаваща, колкото и гениална.
Цялата ситуация ми напомни един филм: Lost Highway на Дейвид Линч. Той започва с това, че едно семейство получава мистериозни видеокасети. На тях има записи от собствения им дом, заснети от първо лице. Първо отвън, после отвътре и накрая дори от спящата двойка в спалнята. Никой не знае кой е направил записите или как неизвестният е влязъл в къщата.
Трябва да кажа обаче, че останалата част от играта не е на същото ниво. След грандиозната камера сцена, действието продължава по-класически. Скриваш се от страшната баба, промъкваш се из сградата, търсиш изход.
Всичко е направено солидно, но няма нищо, което да не сме виждали в десетки други инди хорър игри. Темпото се ускорява, но за съжаление психологическият ужас отстъпва място на осезаем враг.
Но дори и втората половина да не може да се мери с първата, играта се възстановява в края. Финалът ни очаква с един последен, умен шок, който поне на мен ми остави удовлетворяващо усещане на страх. Разбира се, няма да разкривам какво точно се случва.
И тъй като Dread Flats се играе за около час, остава усещането, че сте преживели компактно, но много ефективно хорър преживяване. За само пет евро получавате един от най-интензивните моменти на ужас от последните години.
