справедливо, но не несправедливо? Защо бившият шеф на PlayStation призовава към спокойствие
Във времена на растящи цени един въпрос предизвиква особено много дискусии:видеоигри за 80 евроили повече. Докато много геймъри виждат в това постепенно отдалечаване от общността, Шухей Йошида, бивш президент на Sony Worldwide Studios, остава учудващо спокоен. В интервю с YouTubърите Kit & Krystaтой дори вижда в развитието на цените известна логика – и посочва причини, които дават повод за размисъл.
Неговото становище: видеоигрите в много случаи предлагат огромна развлекателна стойност – и то в продължение на дни, седмици или дори месеци. Като пример Йошида посочва игри като Mario Kart, която дори години след покупката си все още се играе от много хора на конзолата. Който използва интензивно дадена игра, често получава повече за парите си, отколкото за билети за кино или концерт – две форми на развлечение, които също станаха значително по-скъпи през последните години.
Но Йошида не говори за пакетни цени. По-скоро той подчертава индивидуалното възприемане на стойността.Не всяка игра трябва да се купува в първия ден, не всякаоправдава веднага висока начална цена.Много играчи и без това съзнателно чакатпо-късни промоции– поведение, което е добре известно на бранша и за което отдавна са разработени собствени стратегии за продажби.
С това той не критикува критиките към покачващите се цени, а ясно посочва, че стойността е субективна.Който намира забавление и прекарва време в дадена игра, сам решава дали 80 евро си струват.Тази гледна точка дава възможност за по-диференциран поглед и отклонява вниманието от цената към личния опит.
Повече от просто игра: където забавлението си има цена
Във втората част от разговора става ясно колко сложна всъщност е гледна точка на Йошида. Той подчертава, че именно в игрите с живи услуги вече се плащат суми, които далеч надхвърлят цената на един пълен пакет. Цифрови колекционерски карти или скинове за до 100 долара? За него това не е противоречие, а отражение на навиците на играчите: който иска да инвестира във виртуално съдържание, сам решава каква е стойността му.
Йошида вижда в това дори своеобразно доказателство: ако играчите са готови да платят трицифрени суми за определени екстри, по-лесно може да се оправдае фиксирана цена от 80 евро за цяла игра.Той посочва доброволния характер на такива разходи – никой не принуждава никого да купи играта в деня на излизането й или да закупи скъпи артикули.
Но той не пренебрегва реалността.Той взема на сериозно нарастващите разходи за живот и нарастващото финансово бреме на много домакинства.Именно затова той счита за важно да имадинамика на цените, отстъпки иабонаментни модели– за да не се превърне геймингът в елитна ниша.
Остава едно ясно послание:Игрите могат да струват пари, ако предлагат реална стойност в замяна. А ако се вгледаме внимателно, днес често откриваме повече възможности от всякога да влияем върху цената –било то чрез избор на подходящ момент, платформа или личен стил на игра.
