Какво би се случило, ако изкуственият интелект контролираше нашите игри и използваше личните ни преживявания срещу нас? Точно това изследва ужасяващата игра A.I.L.A. – и за Натали тя изглежда почти прекалено реална.
Намирам изкуствения интелект за страшен. Да, знам, че изкуственият интелект може да бъде обогатяващ в много области, защото може да поеме например ненужната и досадна работа. И, разбира се, не искам да се затварям пред технологичното развитие. Въпреки това, подхождам към него с голяма доза недоверие и предпазливост – и никога не бих го допуснала в личния си живот и в дома си.
Но точно това се случва с главния герой на A.I.L.A. Аз влизам в ролята на тестващ игри – напълно мета, а! – който в близко бъдеще трябва да тества потапяща игра с изкуствен интелект, която му представя персонализирани преживявания. При това играта ме хвърля в различни сценарии, които представляват зловеща и забавна смесица от малки хорър игри. А над всичко това витае една непредсказуема изкуствена интелигентност, която игнорира границите ми, рови в миналото ми и манипулира мислите ми…
Бъдещето на гейминга… или по-добре не?
За да бъде ясно: A.I.L.A. не е игра, генерирана от изкуствен интелект, а игра за изкуствен интелект. Абревиатурата означава Artificial Intelligence for Ludic Applications (изкуствен интелект за игрови приложения) и има за цел да предложи революционно игрово преживяване. В крайна сметка изкуственият интелект научава на какво реагира моят тестер на игри Самуел, кои теми го плашат и как се държи в заплашителни ситуации.
В четиричасовата превю версия аз изследвам къщата на Самуел и получавам първи вкус от живота в бъдеще, белязано от изкуствен интелект и технологичен напредък. „Бележи“ всъщност е твърде слабо казано, защото тук всичко е запълнено с технологични джаджи, AI инструменти, персонализирана реклама и т.н.
Искате да използвате огледалото си, без да ви се показват реклами на клепачите? Тогава се абонирайте за нашето супер готино Mirror абонамент!
Мигането е толкова 2025! Който затваря по-малко очите си, може да работи повече! Купете сега нашите абсолютно безвредни за здравето капки за очи!
Познавате ли това? Ставате сутрин и вашият „умен” дом просто не успява да ви приготви перфектната чаша чай? С нашето ъпгрейд вашият умен дом става още по-умен, а вашата топла напитка – абсолютно перфектна!
Не е изненадващо, че технологичният гигант SyTekk иска да се включи и в гейминга и разработва система, която предлага на Самуел уникални хорър игри. Вече успях да играя две от тях.
Evil in Residence
Първото игрово преживяване, в което Самуел се потапя с A.I.L.A., можете да опитате като демо версия в Steam. Играта напомня на Walking Simulator като P.T. Преминавам през голи коридори и стаи и трябва да решавам различни загадки, за да продължа напред.
С помощта на дистанционно управление и телевизор с тръба не само превключвам между каналите, но и преминавам от една реалност в друга.
Така например, ако в една реалност съм намерил ключ, превключвам, за да стигна до ключалката в друга версия на моето обкръжение. Ако в една реалност вратата е затворена, в другата тя е широко отворена. И така нататък.
Първата малка игра няма революционни, нови идеи – тук ме очакват манекени, които се движат, когато не гледам; страшни шепоти и, разбира се, преследвач, който ме гони през лабиринта от врати и коридори. Всички тези неща съм виждал безброй пъти.
Но от техническа гледна точка играта е наистина добре направена. Системите са добре обмислени. Постановката, звукът и визията хармонират чудесно помежду си и ме карат да изпитвам безброй тръпки по гърба. А малкият обрат в края ме кара да се чувствам напълно нервен.
И за второто игрово преживяване бразилските разработчици Pulsatrix Studios се вдъхновяват от големи хорър заглавия като Resident Evil. Играя полицай, който в търсене на партньора си се озовава в отдалечена ферма. Бързо става ясно, че не съм сам тук и че ме очаква извънземна заплаха.
Въоръжен с пистолет, влизам в старата, на пръв поглед изоставена къща и веднага ми напомня за къщата на семейство Бейкър. Както в оригинала Resi, претърсвам стая по стая, ровя в чужди дневници, решавам загадки, за да отворя врати и да отключа шкафа с пушките.
При това винаги имам преследвач по петите, който изскача от сенките в най-неподходящите моменти и ускорява пулса ми.
Всичко е само игра… нали?
Не е тайна, че тук са били вдъхновени известни хорър игри: многобройни изненади в играта разкриват големите вдъхновители и модели. И точно това прави A.I.L.A. толкова вълнуваща за мен.
Преминавам през малки игри, които обикновено траят един-два часа и винаги спират, когато е най-интересно. Преживявам различни настройки с променящ се геймплей, които ми напомнят за любимите ми хорър игри. Това ми дава усещането, че всъщност съм тестер на игри за футуристично устройство, което генерира игрови преживявания от съществуващи хорър шедьоври и ги адаптира към мен.
На заден план в колекцията от игри винаги дебне изкуственият интелект A.I.L.A., който запомня моите решения и се намесва все повече и повече в живота и мислите на Самуел.
Добро утро, Самуел. Приготвих кафето ти точно както го харесваш. Вероятно се чудиш защо съм поел контрола над твоя умен дом. Вече написах имейл с оплакване до SyTekk – остава само да го прочетеш и да го изпратиш!
За съжаление, след втората глава моята превю версия приключи – и вече ми сърбят пръстите, защото искам да продължа да играя! A.I.L.A. не е съвършена: тук-там управлението (особено по време на битките) е малко тромаво и отделните нива вероятно няма да ви впечатлят, защото копират вече изпитани идеи.
Но хорър играта създава толкова вълнуващо мета ниво, че просто искам да разбера какво се случва със Самуел, когато изкуствен интелект контролира игралното му преживяване, прониква все по-дълбоко в съзнанието му и използва най-лошите му кошмари срещу него. Защото това не е толкова далеч от нашата реалност – и при тази представа сърцето ми бие по-бързо, отколкото при всеки jump scare.
