Тестиращата Дани не може да спре да мисли за Silent Hill f. Въпреки голямата си очарованост, тя не може да прости на играта няколко груби грешки. А те биха могли да разочароват и други фенове на Silent Hill.
С всеки час, който прекарвам в тестването на Silent Hill f, дългоочакваната
игра за оцеляване и ужасвсе повече ме разделя на две части.
Едната ми половина е влюбена в фантастичната обстановка, страхотната постановка и зашеметяващия саундтрак. Не мога да спра да мисля за играта и вече планирам третото си преминаване.
Другата половина от мен е разочарована, защото Silent Hill f пропуска много потенциал, взима скучни дизайнерски решения и допуска две груби грешки, които просто не мога да преглътна.
Silent Hill f ме изпраща на диво пътешествие, в което емоциите ми се борят помежду си. Отговорът на въпроса, който всички ви интересува, е много по-сложен, отколкото си мислихте: „Дали това е добър Silent Hill?“ Нека ви заведа на едно пътешествие на сетивата, за да можете сами да си съставите отговора.
Наслада за очите с малки отстъпки
За първи път 26-годишната поредица се откъсва от американското градче Silent Hill и ме отвежда в Япония. Разработчиците извличат много от новата обстановка.
Silent Hill f е прекрасна игра, която съчетава ужас и красота и ги превръща в изтънчена смесица, която изглежда ефирна, приказна и зловеща едновременно.
След като ученичката Хинако се кара с баща си и бяга при приятели, село Ебисугаока е погълнато от гъста мъгла и превзето от чудовища. Аз се промъквам по тесните улички на селото, решавам загадки в мъгливо оризово поле, търся убежище в изоставено училище и постоянно се събуждам в алтернативен свят на сънищата.
Silent Hill f ми предлага много различни декори – понякога съм в сгради, понякога на открито, но играта остава линейна през цялото време. Тук-там мога да изследвам няколко опционални области – но Ebisugaoka в никакъв случай не е лабиринт, в който бих могъл да се изгубя.
Когато мъглата се спуска върху красивото японско село, веднага се чувствам отново като в Silent Hill. Когато красиви, яркочервени цветя се разпространяват като неудържима чума и постепенно завладяват селото, не мога да не се възхищавам на тяхната елегантност и великолепие.
Ужасът в японското градче не винаги е очевиден и понякога се крие в сюрреалистичната красота и малките детайли, които превръщат нормалната среда в странен междусвят. Тази необичайна комбинация ме завладява от първата секунда.
Единственото, което ме разочарова, е технологията: дори на нашата високотехнологична тестова система с RTX 5080 и AMD Ryzen 7 7800X3D, през цялата игра се наблюдаваха леки забавяния при проучването, битките и в сцените, което помрачава общото впечатление. Затова отнемам една точка от оценката за производителността.
Не е лесно смилаема храна – с изключително горчив привкус
Не искам да разкривам подробности за историята, защото съставянето на пъзела е основна част от игровото преживяване в Silent Hill f. Става въпрос преди всичко за Хинако, която е разкъсвана между очакванията на родителите си и собствените си желания, когато странна мъгла се спуска над града.
Silent Hill f ме хвърля директно в мрежа от мистерии, психологически образи, криптични фрагменти от информация и аз с удоволствие се оставям да бъда увлечен от нея. Тя разглежда японската култура и образа на жената през 60-те години. Става въпрос за семейни очаквания и задължения. Тормоз в училище и приятелства. Религия и народни вярвания.
В главата ми вече танцуват най-диви теории. Започвам да се съмнявам в приятелите на Хинако, претеглям всяка тяхна дума. Silent Hill f ме хвърля постепенно в още по-дълбоки бездни, които ме оставят с отворена уста.
В най-добрите си моменти хорър играта ме кара да настръхвам от уплаха. Разтревожни ситуации се редуват с призрачни сцени, които карат стомаха ми да се свива.
Най-много ми се иска да сложа край тук и да ви кажа, че Silent Hill f прави всичко правилно в историята си…
… но тогава според мен прави две големи грешки, които поставят любовта ми към играта на тежко изпитание. Няма да разкривам подробности за историята, но трябва да говоря за моменти, които биха могли да ви разкрият изненадата. Ако не искате да знаете нищо за хода на играта и края, пропуснете следващите два абзаца в спойлер кутията.
[[1. Грешка: Неудачна метафора
Приблизително в средата на играта ставам свидетел на важна промяна, която от гледна точка на историята повдига много интересни въпроси и отваря потенциал за многобройни игри. За да подсили метафората, тази промяна се пренася и в геймплея.
Идеята да се свържат историята и геймплея ми се струва страхотна…
… но този замисъл се проваля напълно поради техническото изпълнение. За броени минути цялото напрежение, което Silent Hill f е изградил до този момент, се разпада. Игралната механика превръща хорър играта в обикновена екшън оргия, която изобщо не пасва на тона на играта.
Това би могло да бъде решено по много по-елегантен и фин начин, което би имало хиляди пъти по-силен ефект. Така просто се усеща като огромен чужд елемент, който не мога да игнорирам до края и който за мен се превръща в доста отблъскващ фактор.
Втора грешка: Вземи две!
Silent Hill f предлага общо пет различни края. При първото преминаване всички играчи виждат един и същ финал. Едва в New Game Plus има възможност да се отключат останалите края. Дотук всичко е ясно.
При втория ми проход в New Game Plus значителна част от историята наистина се променя. Виждам съвсем различни диалози и нови или леко променени междинни серии и благодарение на новите документи мога да се потопя по-дълбоко в историята.
Изведнъж преживявам напълно ново тълкуване на събитията, което променя историята на места толкова силно, че вторият проход се усеща като нова игра. New Game Plus се вписва умно в първия проход и мотивира да се занимаваш още повече с играта, …
… но оставя и горчив привкус.
Защото най-късно тук ми става ясно: който иска да разбере поне отчасти историята на Silent Hill f, трябва да завърши играта поне два пъти.
Първият край не може да стои сам за себе си, не изглежда задоволителен и по-скоро прилича на тийзър за NG+, отколкото на завършена история.
Silent Hill f повдига толкова много различни теми: семейство, приятели, ролеви модели, фолклор, болести и т.н. Нищо от това не се обединява или обяснява.
Не говоря за това, че тук-там трябва да запълните няколко празнини, както например в Silent Hill 2 Remake. Не, липсва ми червената нишка и ми се струва, че ми липсва огромна част от играта. А я намирам само когато играя играта за втори път.]]
Бойна система, която предизвиква недоволство
Новата, ориентирана към действието бойна система предизвика много дискусии преди излизането на играта. След два прохода мога да ви успокоя: Silent Hill f не е Soulslike. Бойната система има напълно нормални игрови механики с няколко нововъведения, които може би не са познати от игрите Silent Hill, но са виждани хиляди пъти в други екшън игри.
Атакувам с леки или тежки удари, избягвам атаките на противника, парирам в подходящия момент …
… трябва да внимавам за изразходването на издръжливостта си и да следя ума си, когато активирам фокусираното виждане, специалната ми атака може да зашемети противника – почивка! – оръжията ми за близки бой не са вечни и трябва да ги ремонтирам, мога да подобрявам статистиките си, талисманите Омамори ми носят малки буфове, има леки и тежки оръжия…
Вече сте разбрали: Silent Hill f ме засипва с уроци за бойната система и нивата. При това се усеща претрупано и не на място – и дори не е особено добре реализирано.
Обратната връзка при попадане е почти несъществуваща. Хинако прави странни паузи между всички действия, което ме вбесява. Хитбоксовете на противниците са напълно хаотични. Насочването работи само в нечетните дни от календара.
И вече съм се отказал да броя колко пъти съм удрял бейзболната си бухалка по стената. Бойната система и тесните коридори просто не си пасват.
Ограничената трайност на оръжията не добавя нито тактическа дълбочина, нито напрежение в играта, а просто е досадна. Поне на първите две нива на трудност винаги има достатъчно оръжия или комплекти за ремонт.
Говорейки за трудност: в режим „История“, който Konami препоръчва като „класическо Silent Hill преживяване“, с няколко изключения, битките изглеждат много лесни. Особено босовете падат по-бързо, отколкото мога да си представя „Pyramidhead“.
„Трудният“ режим, т.е. второто ниво на трудност, по-скоро напомня на нормалното ниво на трудност, както го познаваме например от Silent Hill 2 Remake. Тук обаче играта става фрустрираща към края, защото системата за битки остава тромава, а постоянно нарастващите вълни от противници се превръщат в мъчение. Освен това битките с босовете се проточват прекалено дълго, благодарение на прекалено голямата лента на живота. Идеалното игрово преживяване би било някъде между двата режима.
Настръхване, което се чува
Ако дотук не съм ви отблъснал: играйте Silent Hill f задължително със слушалки! Защото звуковият дизайн е наистина – извинете ме за грубия израз – абсолютно страхотен!
Интензивният музикален фон и напрегнатото мълчание се редуват умело. Когато се промъквам из предполагаемите изоставени коридори на училището, се стряскам от тропащите стъпки. В гората се обръщам панически при шумоленето на листа. Стомахът ми се свива, когато чуя шум и не знам откъде идва.
Но най-голямата атракция са великолепните парчета, създадени от композитора на Silent Hill Акира Ямаока. Традиционни японски инструменти и мелодии се срещат с дисонантни тонови последователности, изкривявания и типични за поредицата скърцания, които звучат, сякаш някой свири на тръби в стара сграда.
По този начин Ямаока създава зловеща звукова облак, която гали ушите ми, но в същото време ме кара да изтръпвам. И над всичко това витае хипнотична меланхолия, която ме вкарва все повече в тази уникална атмосфера.
…
Как? Няма никакви възражения?
Не. Звуковата среда е първокласна. В това сме абсолютно …
… съгласни.
Мога ли да го играя на немски?
Silent Hill f има английска и японска озвучаване. И двете са добри, но аз ви препоръчвам японската, защото звучи и се усеща много по-автентично.
Разбира се, можете да изберете немски превод и всички текстове и субтитри ще се показват на немски. Няма немска озвучаване.
И така, всичко това прилича ли на Silent Hill или не?
Да…
Не.
Сега ме оставете да довърша!
В най-добрите си моменти, да.
Silent Hill f прави много неща правилно. Майсторското съчетание на звук, визия и постановка е пропита с атмосферата на Silent Hill. Косата ми настръхва, когато камерата играе с перспективата в междинните сцени и ми разкрива неща, които се случват зад гърба на Хинако. Когато приятелите на Хинако изведнъж казват странни неща по време на нормален разговор.
Хорър играта знае как да създаде мистерия, за да ме улови като играч и да ме държи в напрежение.
Но има и моменти, които ме изваждат от тази транс. Твърдата бойна система поставя акцент върху екшъна, което в дългосрочен план отвлича вниманието от ужаса и първоначалното напрежение. Особено в края Silent Hill f вече не изглежда като survival horror.
И тогава има и двете дизайнерски решения, които споменах по-рано и които просто не мога да простя на играта. Дори и всъщност толкова вълнуващата история завършва с финал, който достига нивото на кич на „езда в залеза“ и се развива по съвсем различен начин, отколкото бих очаквал от игра от поредицата Silent Hill. Много от развръзките са толкова тромави, че ме оставят разочарован. Изграждането на мистерията е много по-силно от самото обяснение, което стои зад нея – и бих искал да не бях чел някои дневници и да продължавам да блуждая в мрака.
Мръсният и ръждясал паралелен свят от предишните игри ми причиняваше много дискомфорт и ми даваше усещането, че ще се заразя, ако погледна прекалено дълго окислените стоманени стени. В сравнение с това, алтернативният свят в Silent Hill f изглежда много стерилен и ми липсва онова специално нещо.
„Значи Silent Hill f е добър Silent Hill?“ Най-късно тук трябва да забележите колко труден е отговорът на този въпрос. Хорър играта е класически случай на „Това е супер, но …“
На всяко положително и изключително преживяване, което имах …
… следва нещо, което ме дразни, разваля настроението ми или ме подценява като играч.
Въпреки всичко, аз се забавлявах с този survival horror и определено ще направя трети опит, за да се потопя още по-дълбоко в историята и тайните. Silent Hill f е добра хорър игра с много страхотни идеи, великолепен звук и фантастична постановка, …
… която в крайна сметка все пак не може да се мери с изключителните си предшественици, защото сама си поставя прекалено много препятствия.
Заключение на редакцията
Silent Hill f не е лесна задача. Това е първата основна игра от поредицата от 13 години насам. Първата основна игра от поредицата, след като прочутият P.T. на Kojima беше отхвърлен. За първи път поредицата се премества в Япония. Натискът върху разработчиците и очакванията на феновете са огромни.
Когато колегите ми ме питаха през последните дни какво мисля за Silent Hill f, дясното ми око започна да трепери. Защото просто не мога да опиша това игрово преживяване в две изречения. Хорър играта прави толкова много грешки. Поема по пътища, които просто не отговарят на моя вкус или ме разочароват. Колкото повече мисля за това, толкова повече гафове и технически грешки забелязвам. И все пак, тя ми влияе.
Просто не мога да се откъсна от Silent Hill f. Обикновено играя игрите веднъж и гледам алтернативните финали в YouTube. За първи път обаче искам да отключа всеки край сам и да видя промените в NG+.
Silent Hill f не е класическо Silent Hill преживяване. То не се доближава дори и до най-добрите игри от поредицата. Но е специално преживяване, което в най-добрите си моменти се усеща като завръщане в мъгливото американско градче. Може би няма да остане в историята като най-добрата игра от поредицата Silent Hill, но определено ще ми остане в паметта за дълго време – въпреки някои несъмнени недостатъци.
Рядко съм бил толкова щастлив, че не трябва да поставям оценка на игра. Защото рядко през последните години игра ме е завладявала и увличала толкова, само за да ме разочарова максимално в следващия момент.
Silent Hill f има невероятно вълнуваща история, впечатлява с наистина креативни кадри и най-добрия саунд дизайн, който съм чувал през последните години.
Но играта страда и от ужасна бойна система, неравномерно темпо и съмнителни дизайнерски решения. Защо никъде в играта не се споменава колко важно е да я играеш втори път? При толкова важно New Game Plus това просто трябва да е посочено.
Въпреки всичките си проблеми, аз се връщам към нея отново и отново. Тази Silent Hill просто не ме пуска. Защото дори и в най-лошите си моменти Silent Hill f е ужасна, в най-добрите си моменти тя е майсторска.
