Само по себе си е странно, че една непозната марка като Fatal Fury получава продължение след почти 30 години. Но City of the Wolves се стреми към нещо много необичайно.
Над 30 000 души ме гледат едновременно с големи, питащи очи. Поне така си ги представям, когато колегата ми Морис ме издърпва пред камерата на Summer Game Fest 2024 в центъра на Лос Анджелис, за да разкажа на публиката на Gronkh за най-интересните моменти от шоуто на Джеф Кийли И, е, най-интересният момент за мен се казва Fatal Fury: City of the Wolves.
Кой днес все още знае Fatal Fury? Или по-общо: кой изобщо е знаел Fatal Fury? В германските детски стаи в началото на 90-те години Street Fighter и Street Fighter бяха единствените бойни игри. Едва в 3D ерата Tekken, Soul Calibur, Virtua Fighter и други подобни игри разнообразиха еднообразния микс от ryu и ken.
Fatal Fury от 1991 г. обаче беше твърде непознат дори за онова хипстърско дете, което се разхождаше по селската улица със своя Sega Game Gear, за да разказва на всички колко е скучен Game Boy с двете си цветове. Добре, това дете се виждаше рядко навън, защото постоянно трябваше да зарежда шестте батерии на Game Gear, хехе.
Но Fatal Fury беше страхотна – и като качество беше достоен конкурент на Street Fighter. Тя изстреля разработчика SNK на картата на големите издатели на бойни игри и утвърди големи имена, които са живи и до днес, начело с The King of Fighters (първоначално спин-оф на Fatal Fury). Но самата серия Fatal Fury е изчезнала от 1999 г. С Garou: Mark of the Wolves малко преди началото на новото хилядолетие се появи последен фантастичен наследник, който и днес изглежда страхотно. Но оттогава: мъртва тишина.
Досега!
Какво е Fatal Fury: City of the Wolves?
На пръв поглед Fatal Fury: City of the Wolves изглежда като всеки друг бой. 17 герои се бият на живописен фон с динамична музика, валят удари, ритници и огнени топки, докато в идеалния случай противникът, разочарован, счупи контролера си. Но има две големи особености:
- Ветеранът не само познава героите от Garou: Mark of the Wolves от 1999 г., но и днес те са сред най-добрите. Всеки боец в City of the Wolves има ясна силует, готина личност, страхотни маневри – с изключение на Кристиано Роналдо, за Бога, какво си мислят издателите при тези колаборации? Една от най-големите напасти на съвременните сервизни игри:
Първо за героите: Всички сте играли игри, в които просто не можете да запомните героите, сякаш умът ви се изплъзва. Понякога са прекалено общи, понякога прекалено копирани от конкуренцията. Бойците от Fatal Fury са точно обратното: виждате ги веднъж и веднага ги запомняте.
Например Б. Дженет, пищна дива в развята рокля, която смазва всеки под токчетата си. Или Тери Богарт, остарял герой от първата Fatal Fury, който е сменил бейзболната шапка от края на 80-те с менторска пилотска яке. Или Vox Reaper, професионален убиец с татуиран череп. Или Кевин, капитан от SWAT. Или Кейн, аристократичен гангстерски бос в бял фрак, който – както подобава на добрите аниме злодеи – обявява всичките си атаки на немски. Черни пламъци и така нататък.
А сега да преминем към цялата история с алтернативата на Street Fighter.
Перфектният старт в предизвикателните бойни игри
Звучи парадоксално: Fatal Fury е перфектното начало в света на сложните бойни игри, защото е толкова проклет неподходящ за начинаещи
Нека да обясня накратко.
Много от съвременните бойни игри улесняват максимално начинаещите. В Street Fighter 6 например получавате богата кампания в отворен свят на ниско ниво, опростено управление, диво натискане на бутони, което ви отвежда удивително далеч, и така нататък. Разбира се, ако се впуснете по-дълбоко и се включите в класирания мултиплейър, все пак ще откриете сложна бойна игра, която няма да можете да овладеете дори след стотици часове игра. Но Street Fighter 6 не ви претоварва в началото.
Fatal Fury го прави. На хартия тук също има опционална схема на управление, но City of the Wolves придава невероятно голямо значение на механичната прецизност. Конкретно това означава, че още първите противници в аркадния режим ще ви размажат, ако не разберете какво правите.
Опциите за един играч също са значително… по-сухи, отколкото в Street Fighter и Tekken. В аркадния режим се биете както обикновено в няколко битки и накрая побеждавате бос, а в по-обширния Episodes of South Down се борите в десетки битки, за да повишите нивото на един герой и да отключите все повече екстри.
Но тази малка суматоха не отвлича вниманието от същината на нещата: трябва да овладеете тази бойна система. Трябва да разберете, че в тази игра след падане не просто се претъркулвате, а можете да се претъркулвате по четири начина. Трябва да разберете, че има къси скокове, дълги скокове и много дълги скокове. Трябва да научите какво представлява загадъчният бутон Rev, зад който се крият пет различни функции.
Вероятно звучи трудно – и така се усеща –, но има и друга страна на медала: Fatal Fury може да е сложна, но е и значително по-бавна и по-разбираема от други бойни игри. Ако следите онлайн мачове по бойни игри, тогава всички възможни термини ви летят около ушите: Whiff-Punishes, Okizeme, Meatys, Pokes, Reversals и така нататък.
Street Fighter 6 скрива с лекотата си за начинаещи, че в края на краищата все пак трябва да научите всички тези неща. Fatal Fury първо ви хвърля в студената вода, но после ви позволява да научите тези техники по много нагледен начин. Има обширни уроци, режими за тренировка и т.н. За разлика от много конкурентни игри, уменията на отделните бойци в Fatal Fury не варират толкова много. Това означава, че веднага щом разберете как работи играта, можете да играете добре с всички герои.
Fatal Fury: City of the Wolves е много необичайна игра. След 26 години не очаквах да излезе нова Fatal Fury, но тя се разграничава от това, което конкуренцията се опитва да направи: вместо да прикрива колко безмилостни са бойните игри, тя ме оставя да се измъчвам. Тя ми дава всички инструменти, за да се впусна в света на сложните бойни игри – но мотивацията за това трябва да дойде от мен.
